Черната кутия [bg]

Eгa ти и родината...

Стомахов се върна в Лондон, а аз си намерих работа в друга компания. Често му се налагаше да прескача до Ню Йорк и винаги ми се обаждаше. Веднъж, по Коледа, се изсипаха с жена му и живяха у дома цяла седмица. УБЗГ-тата в Лондон си спретнали нещо като клуб. От България се заинтересували, дори започнали да ги ухажват, макар и доста предпазливо. Страхуват се от нас! Ние имаме идеи. Имаме какво да предложим на тази страна... Само, викам му, не започвай пак с фиска! Като чу „фиск“, жена му подскочи до тавана: ние с теб разбрахме ли се?! По принцип измитите лондонски УБЗГ-та винаги са били по-различни от нас — пълнокръвните MBA, изкласили в Щатите. Да го погледнем дори от тази страна: там набиват овес като кранти през декември, докато ние сме деца на царевицата. Това са две различни философии - на oatmeal и на cornflakes - независимо че присъстват привидно безконфликтно по рафтовете на супермаркетите. Едната се опитва да ти изстърже стомаха, докато другата - да ти го напълни. Тази островна обсесия от фиска едва ли е случайна.

В крайна сметка получи своето. Стана там някакъв заместник-министър. И пак звъни: идвай, включвай се, сега ти е паднало!

C’mon men, току-що бях станал синиър, прибавяйки още една цифра към заплатата си. И ти ми предлагаш да дойда да рия лайната, дето са ги срали дванайсет години ония крадливи капути! Да стана държавен измекяр? Айвън, човече, какво те прихваща? Това не ти е Сюис Ре, нито Голдман Сакс, нито Саломон, по-страшно е от Дрексел Ламберт дори! Ха, ха, Дрексел... гласът му кънти из някакво огромно пространство, може би кабинет. Пак ще си говорим!

Стомахов е ходил да рекламира България като страна на неограничените възможности пред скептичните финансови бонзи от Ситито. Това, доколкото разбирам, е едно от основните му занимания. Пътува с още четирима неугледни подчинени, всички, естествено, в първа класа. Салонът е почти празен и той се настанява до мен, за да си бъбрим.

- На ваканция или по работа?

Съобщавам му за какво става дума.

- Тая гробница?! - той прави инстинктивна гримаса. -Продава се, откак се помня, но си остава вечно наша. Барабар с дълговете. На практика е във фалит. Управлява се от синдик, назначен от съда. Ако прилъжете някой да я купи, лично ще те предложа за орден. Мислех, че се занимаваш с по-сериозни неща, man!

Пропускам последната забележка.

- Синдичката обаче си я. бива. Яде пилетата с перата, да знаеш! Наше момиче е. Ако имаш някакви проблеми с нея, само ми звънни.

Стюардесата носи пиене. Чукваме се за срещата. Стомахов прехвърля пресата, да не би междувременно правителството да е паднало или да е станал някой друг сакатлък. Държавнически рефлекс.