Рестарт [bg]

— Самият вие сте своеобразен рестарт. Нали така?

— Надявам се да не съм. Защото повечето опити за рестарт се провалят. Идеята звучи добре, но на практика опитът винаги е безнадеждно закъснял. Нещо като отчаян шут в края на загубен мач.

— Разбирам — кимва той подчертано, сякаш току-що си е изяснил нещо монументално важно за мен. Химикалката му лети по листа. Господи, какво ли не бих дал, за да надникна в този бележник.

— И това е причината да дойда при вас — завършвам неубедително. — Гордън Крамер е моят благодетел. Той ви препоръча. Гордън е много… как да се изразя?… много убедителен. Вече съм се подлагал на хипнотерапия по негово настояване. В неговия случай е била успешна, помогнала му е да се възстанови, така че той поиска и аз да опитам.

— И помогна ли на вас?

— Вие преценете. Чист съм от две години девет месеца и двайсет и два дни… и двайсет секунди

— Семеен ли сте?

— От девет години.

— Съпругата ви дойде ли с вас във Флорида?

— Да.

— Но не е щастлива от това.

— Откъде знаете?

Той не отговаря на въпроса ми и вместо това казва:

— Животът ви е пълен със стрес, нали, господин Тейн? Нова работа. Голям брой разчитащи на вас хора. И нещастна съпруга в добавка.

— Хей… прав сте. Наистина съм стресиран. Намира ли ви се скоч?

— Забелязвам, че използвате хумор, за да отклоните стреса.

— Не съзнавах, че го правя.

— Стратегията е добра — кимва той. — Кога искате да започнем?

— Да започнем какво?

— Нашата терапия.

Мислех, че вече го правим.

— Хипнотерапията, господин Тейн.

— О… — запъвам се аз. — Ясно.

— Да започваме.