Рестарт [bg]

— Обаждам се ей така, контролно — съобщава Гордън.

— Чувствам се прекрасно.

— Нещо по-особено?

Пита ме дали съм пил, пушил трева, залагал или изневерявал на Либи… или дори дали съм мислил да го направя.

— Добре съм — повтарям аз.

— Хубаво… хубаво. — Къса пауза: — Работата напрегната ли е?

— Малко.

— Защото, сещаш ли се, случва се тогава.

— Знам.

— В офиса си супермен, но напрежението расте и ти трябва малко помощ, начин да изпуснеш парата.

Ясно — казвам аз. Трудно е да се води откровен разговор с Гордън за порока ми с кристалния мет, когато седя в офис с широко разтворена врата. Хората имат склонност да се заслушват в телефонните разговори на своите шефове. Така че ми се струва разумно да не настоявам на висок глас, че проблемът ми с наркотиците е под контрол.

— Не можеш да разговаряш свободно, нали? — досеща се Гордън, вечният полицай.

— Точно така — разяснявам му ситуацията аз.

— Хубаво. Ще говорим пак по-късно. Между другото, намерих ти онзи телефонен номер.

— Кой телефонен номер?

— Не се преструвай, че не знаеш за какво, по дяволите, ти говоря — изревава той.

Господи… Бях обещал на Гордън да посетя нов психоаналитик веднага щом пристигна във Флорида, ако ми намери такъв, когото одобрява.

Гордън не е типичният 12-стъпков спонсор. Не приема дивотиите за силата на Бог при излекуването на наркоман. Дай му наука, доктори и лаборатории, из които ходят хора в бели престилки. Иска психиатри и терапия. Когато се разбра, че не мога да преживея смъртта на Коул — бях буквално парализиран от нея, където и да погледнех, виждах картината с плаващото му във ваната тяло, — точно Гордън реши да ме изпрати при доктор Къртис — внушителна лесбийка с дрезгав от цигарите глас. След няколко сеанса на сополиви разкрития аз омекнах и се съгласих да се подложа на хипнотерапия. Това ми помогна. Или поне така мисля. Сега кошмарите ме спохождат предимно нощем. През деня… още не мога да го забравя.

— Знам за какво говориш, Гордън — въздъхвам аз. Доктор Къртис ми помогна много, но мисълта да започна отново с някого, когото въобще не познавам, малко ме притеснява. А и как да намеря време за преглед? Отзад на клепачите ми е залепено магическо число и в този момент това е единственото, което виждам. Седем. Като във филма „Седем дни в брой“.

— Ето телефонния номер казва Гордън. — Запиши си го — и ми диктува някакъв номер. Преструвам се, че го записвам.

— Записа ли го?

— Да.

— Продиктувай ми го.

Опаа…

— Добре — смутено казвам аз, — я ми го кажи още веднъж.

Прави го. Този път го записвам и успешно му го продиктувам.