Разплата
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547694637
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разплата». Краткое содержание книги:
Момичетата се увиха около Стела като стегнат пашкул и я предпазваха от вмешателства и злонамереност. Трудно им беше да повярват, че красиво и умно момиче като нея може да бъде връхлетяно от такава семейна трагедия, но тя със сигурност нямаше вина. Никой от „Холинс“ не беше ходил в Клантън. Няколко момичета знаеха, че баща й е герой от войната, но за повечето това нямаше почти никакво значение. Никой не познаваше родителите на Стела, но брат й Джоуел предизвика сензация по време на посещението си през един уикенд.
В дните и седмиците след убийството Стела никога не оставаше сама. Двете й съквартирантки я успокояваха нощем, когато тя често сънуваше кошмари и имаше емоционални изблици. Денем беше заобиколена от приятелки, които й намираха занимания. Преподавателите разбираха колко е уязвима, затова й позволяваха да пропуска занятия и да закъснява с домашните и есетата. Психолози я наглеждаха ежедневно. Ректорът следеше състоянието й и два пъти седмично получаваше сведения от някой свой заместник. Скоро стана ясно, че Стела няма да се прибира у дома за Деня на благодарността. Баща й беше разпоредил така. Новината предизвика порой от покани, повечето от приятели и преподаватели, но и от момичета, които тя почти не познаваше.
Стела беше трогната до сълзи и благодари на всички, после замина от Роуаноук с влак с най-добрата си приятелка Джинджър Рийд за едноседмични празненства във Вашингтон. Беше ходила там веднъж с Джинджър и беше омагьосана от този град. Не беше казала нито на родителите си, нито на Джоуел, че смята да завърши възможно най-бързо и да замине в някой голям град. Ню Йорк беше първият й избор, Вашингтон — вторият. Ню Орлиънс беше далечен трети избор. Много преди убийството Стела беше наясно, че повече никога няма да живее в окръг Форд. А след убийството искаше да стои колкото е възможно по-надалече от това място.
Трагедията попари мечтите й, но Стела нямаше да се откаже от намерението си да стане писателка. Обичаше разказите на Юдора Уелти и чудатите колоритни герои на Карсън Маккълърс. И двете бяха волеви южнячки, които пишеха реалистично за семейството, конфликтите, земята и изтерзаната история на Юга и издаваха с успех по време, когато мъжете доминираха в американската литература. Стела беше изчела всички, и мъже, и жени, и беше убедена, че има място за нея. Често си мислеше — сега повече от всякога, — че може да започне с разкази за собственото си семейство, но знаеше, че това няма да се случи.
Щеше да си намери работа в някое нюйоркско списание, да живее в евтин апартамент в Бруклин с приятелки и да започне първия си роман веднага щом се установи и я споходи вдъхновението.
Доскоро основателно се надяваше, че родителите й и леля Флори ще я подпомогнат при нужда. Тъй като беше Банинг, беше отраснала с негласното убеждение, че земята винаги ще остане в семейството и ще й осигурява издръжка. Щеше да се наслаждава на живота в Ню Йорк, да работи в списание, да се залови с романа си и всичко това с ясното съзнание, че у дома има пари. Мечтата беше вълнуваща и реална до убийството. Сега домът й беше много далече и нищо не беше сигурно.
Семейството на Джинджър живееше в Александрия, в къща от осемнайсети век на Дюк Стрийт. Родителите и по-малката й сестра бяха запознати с подробностите около кошмара, сполетял семейство Банинг, и изобщо не го споменаваха. Цяла седмица Стела се наслаждаваше на коктейли, продължителни вечери, разходки край река Потомак и клубове, посещавани от студенти, където пушеха, пиеха твърде много, слушаха банди, свирещи суинг, и танцуваха по цяла нощ.
В Деня на благодарността тя се обади на леля си Флори и двете си поговориха десет минути, като че ли всичко си беше нормално. Джоуел гостуваше в Кентъки на семейството на свой състудент от колежанското му братство и Флори й докладва, че непрекъснато ходел на лов и си прекарвал добре ваканцията. Накрая леля й обеща да се съберат всички за Коледа.
По-късно следобед Флори натовари в колата си огромна тава с две печени пуйки с картофи, моркови, цвекло и ряпа, а също тенджерка със заливка, дреболийки в сос, кифлички с квас и два орехови пая. Откара цялото угощение в ареста, където проконтролира как брат й разрязва пуйките. Храната беше за всички арестанти и за Тик Поули, престарелия нещатен надзирател, който работеше нощем и през повечето празници, та шерифът и хората му да могат да си почиват. Флори и Пийт се нахраниха сами в стаята на Никс, до незаключения шкаф с оръжието му. Имаше и врата към паркинга, също незаключена. Тик нямаше нищо против да яде сам в коридора на ареста и да държи под око входа.