Посестрими в занаята
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Паскалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посестрими в занаята». Краткое содержание книги:
Но Баба Вихронрав и нейните посестрими от Сборището откриват, че това е доста трудничко, а не както ви го представят разни драматурзи… Каквото очаквате, ще го намерите в тази книга — гърбави крале, загубени корони и предрешени престолонаследници.
Наред с тях ще срещнете и невиждани неща, например гръмотевична буря, обзета от жажда за актьорска слава, или първото в историята презареждане на метла по време на полет. Посестримите в занаята преодоляват невероятни препятствия („Ей, това котле е пълно с гадост!“), за да върнат на трона краля, комуто короната се пада по право.
Поне те така си мислят…
След което вдигна един излъскан меден прът и замислено го претегли на длан.
— Ний те заклеваме и те призоваваме с мощта на тоз — Баба почти не се запъна — остър и страховит меден прът.
Повърхността на водата в котела леко се набръчка.
— Виж ни как посипваме — Маграт въздъхна — изветрелия прах за пране и тез люспи сапун в твоя чест. Ама гледай сега, Лельо, не мисля, че…
— Тишина! Твой ред е, Гита.
— Аз те зова и те сковавам в проскубаната четка за баня на Изкуството и легена на Закрилата.
Леля размаха предметите. Дръжката на четката се откачи и падна.
— Почтеността е хубаво нещо — прошепна Маграт нещастно, — но някак си не е същото.
— Слушай какво ще ти река, момиче — каза Баба. — Демоните не се интересуват от външната обвивка на нещата. Важно е това, което си мислиш. Продължавай сега.
Маграт се опита да си внуши, че побелелият античен калъп сапун е най-екзотично ароматизирано нещо си, извлечено от каквито бяха там копитни твари от далечен Клач. Доста усилия положи. Бог знае какъв ли демон ще се появи в резултат на подобно призоваване.
Баба също се чувстваше леко лритеснена. Тя не си падаше по демони и други подобни, а цялата тази работа със заклинанията и превъплъщенията й намирисваше на магьосничество. Беше като да слугуваш на вещите, да ги караш да се чувстват важни. Демоните трябва да идват, когато бъдат призовани.
Но според протокола правилата се диктуват от вещицата-домакиня, а Леля Ог доста си падаше по демоните, които бяха мъже или поне изглеждаха, сякаш са такива.
На този етап Баба бе решила с измама и под заплахата на две стъпки излъскан прът да изтръгне информация от отвъдния свят. Беше потресена от собствената си дързост.
Водата леко закипя, утихна напълно и след това сред внезапен вихър и глухо бълбукане се оформи в човешка глава. Маграт изпусна сапуна.
Главата изглеждаше много добре, може би с малко жесток израз на бръчиците покрай очите и с прекалено орлов нос, но въпреки това красива в злия смисъл на думата. В това нямаше нищо необичайно, разбира се. Понеже демоните сами създават образа си в нашата реалност, обичат да се представят на ниво. Главата се извърна бавно като проблясваща скулптура от черен мрамор под лунната светлина.
— Е? — попита демонът.
— Кой си ти? — грубо се сопна Баба.
Главата се извърна и я изгледа.
— Името ми е непроизносимо за твоята уста, жено. — Нека аз да преценя, а? — стрелна го Баба и после добави: — И не ме наричай „жено“!
— Много добре. Казвам се ВхртХлтл-джвлпклз — самодоволно произнесе демонът.
— А ти къде си блял, когато са ти изпопадали всичките гласни? — намеси се Леля Ог.
— Хубаво, господин… — Баба се поколеба само за миг — … ВхртХлтл-джвлпклз, вероятно се питаш защо ли сме те призовали в тази нощ.
— Ама чакай, ти не трябва да говориш такива работи — възпротиви се демонът. — От тебе се очаква да кажеш… — Я млък! Ние разполагаме с меча на Изкуството и с октограмата на Закрилата, предупреждавам те.
— Както кажеш. На мене обаче ми изглеждат като леген и пръчка — презрително се ухили демонът.
Баба се озърна. В ъгъла на пералнята бяха натрупани подпалки, до тях стърчеше четирикрако дървено магаре за рязане на дърва. Тя се втренчи в демона и без да извръща глава, преряза с пръта магарето през дебелата напречна греда.
Последвалата мъртвешка тишина бе нарушена единствено от звука на двете половинки, които се заклатиха напред-назад и тупнаха глухо в купчината подпалки.
Лицето на демона не помръдна.
— Имаш право на три въпроса — каза той.
— Има ли нещо необичайно в кралството? — попита Баба.
Той като че се замисли над отговора.
И няма да лъжеш — сериозно добави Маграт. — Инак ще видиш четка за търкане на обувки!
— Искаш да кажеш — по-необичайно от обикновено ли?
— Давай по-бързо, де — обади се Леля Ог. — Замръзнаха ми краката тук.
— Не. Нищо необичайно няма.
— Ама ние го почувствахме… — започна Маграт.
Чакайте, чакайте — спря ги Баба.
Устните й беззвучно се размърдаха. Демоните приличат по нещо на джиновете и на професорите по философия — ако човек не постави въпроса си съвсем точно, те с наслада му дават напълно коректен и абсолютно подвеждащ отговор.
— Има ли в кралството нещо, което по-рано е липсвало? — пробва тя.
— Не.
Традицията повелява да бъдат зададени само три въпроса. Баба се опита да формулира такъв, който да не бъде разтълкувай превратно. След това реши, че не играе вярната игра.
— Какво по дяволите става? — внимателно попита тя. — И да не се опитваш да клинчиш от отговора, щото ще те сваря!
Демонът се поколеба. Това явно беше нов подход за него.