Опасна е нощта
- Автор: Блеър Аманда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Божкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна е нощта». Краткое содержание книги:
Да, тя му вярваше, защото беше убедена, че е един почтен и честен човек.
— Вярвам ти, Оливър.
— Ако знаех какво щеше да стане, никога не бих постъпил по този начин.
— Знам.
Дъждът започна да вали сериозно, като шибаше тъмнозелените листа на плета и удряше по покрива на пагодата.
— Нека да оставим всичко това зад нас. Искам да съм сигурен, че си в безопасност.
— Никога не съм се чувствала толкова сигурна, колкото когато съм с теб.
Те се върнаха в пагодата и седнаха на една от пейките. Оливър запали един от фенерите, чиято мека светлина се разля в малката квадратна стая.
— Ще изчакаме тук, докато бурята отмине — каза тя.
— Мисля, че така ще бъде най-добре.
Като видя сериозното изражение на лицето на Оливър, тя реши да разведри настроението му.
— Палтото ми е съвсем мокро — каза тя и го свали. Той го взе и го сложи на пейката.
Тя почака малко, после разкопча едно от копчетата на жилетката си, после още едно.
Той веднага забеляза това.
— Вивиан, каква игра играеш?
Строгият той не пасваше на леката усмивка и на палавия блясък в очите му.
— Жилетката като че ли ме стяга.
Вивиан я съблече бързо, а после издърпа и ризата от панталоните си.
— А тази риза е направена от много груб плат и ме боде.
Преди той да може да отговори, тя я издърпа бързо през главата си.
— Панталоните ти наистина изглеждат доста неприлични — засмя се той, когато се пресегна към колана й. Тя трепна от допира на пръстите му до голата й кожа. Събу и панталоните, после чорапите и ботушите.
Тя застана пред него гола, наслаждавайки се на хладния, влажен въздух.
— Сигурен съм, че зад тези плъзгащи се стени има някакво тайно място — каза той. Беше захвърлил ризата и ботушите си и сега събуваше панталоните си.
Тя отиде до стената, плъзна я и видя две канапета, отрупани с меки възглавници в приказни цветове. Дебел персийски килим покриваше пода.
Оливър я последва и постави фенера, който носеше, върху ниската масичка. Вивиан се изтегна на хладното кадифено канапе. Оливър отиде при нея и топлината на тялото му я накара да забрави за всичко друго. Тя се наведе, духна пламъка на фенера и се излегна върху копринените възглавници. Дъждът удряше по покрива, вятърът духаше силно, но те се бяха сгушили в малката уютна стаичка сами, забравили за света.
— Този път тъмнината е по вкуса ти, нали? — пошепна той.
— Ти си ми по вкуса.
Тя обви с ръце врата му. Чувстваше се самоуверена и свободна да изрази любовта си.
Пламъкът на страстта лумна между тях. Беше като магия. Тя целуваше всяко сантиметърче от лицето му, заровила пръсти в косата му.
Той пое командването, надигна се и легна върху нея, без да отделя устните си от нейните. Тя разтвори бедрата си, готова да го посрещне, чувствайки как тялото й трепери и изгаря от допира на ръцете му. Почувства как твърдият му член изпълва тялото й.
Беше й липсвал толкова много! Беше се страхувала, че може да не го види вече. Сега, когато беше слята с него, безнадеждността и отчаянието изчезнаха и едно ново, по-силно чувство зае тяхното място.
Ръцете му обхванаха задните й части и като я повдигна нагоре, той я подготви за тяхното взаимно удоволствие. Тя се подчини и обви крака около кръста му.
Оливър мълчеше, докато се движеше вътре в нея, силно и мощно, доставяйки й такова върховно удоволствие. Отново и отново той проникваше в нея. Шумът на дъжда, който барабанеше по покрива, се смеси с тежкото им дишане. Стонове на удоволствие и екстаз изпълниха тъмната стаичка.
И двамата стигнаха бързо до оргазъм, защото той я беше пожелал също толкова силно, колкото и тя него. Оливър намери една тежка завивка и те се сгушиха под нея, притиснали телата си едно в друго.
— Май избързах…
— Не — възрази тя и въздъхна дълбоко, допряла лице до мускулестите му гърди. Тя вдъхна неговия мирис и се успокои. — Не. Аз бях също толкова нетърпелива, колкото и ти. Може ли да поспим, Оливър? — попита тя, унасяйки се вече в сън.
— Спи, скъпа. Спи колкото искаш.
Гостуването в провинцията не се развиваше според плана на Хилда.
Тя седеше до една от масите в ярко осветената стая и се опитваше да скрие огромното си раздразнение. Огромно количество пари беше изтекло през пръстите й тази вечер. Независимо дали играеше вист или лантурлу, късметът й все не работеше.
Хвърли поглед към масите, около които бяха насядали другите играчи, и прехапа устните си така силно, че усети вкуса на кръв.
Все по-трудно и по-трудно ставаше да следва богатите си приятели. Беше мислила, че това претенциозно парти щеше да й помогне, но явно се беше излъгала.