Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)». Краткое содержание книги:
Тамара (уплашено). Идат войници за тебе, ти си умрял!
Борислав. Добре. (Вади меча си.)
Тропотът приближава. Чуват се викове: „Тук е Борислав!“.
Тамара. Скрий се! (Бута го в килията си и притваря вратата. Влиза Фуркас с десетина души кумани, войници с обнажени мечове и след тях Ирина.)
Явление 9
Тамара, Фуркас, Ирина, и войниците, после Борислав.
Ирина. Тук го търсете! (Към Тамара.) Няма, няма да го имаш! Той ще умре!
Фуркас (на войниците). Тук най-напред. Елате по мене! (Тръгват към Славовата килия.)
Тамара (затича се към бухарията и вика към двора). Преби се! Преби се! (Към Фуркаса.) Борислав се хвърли оттука на двора.
Фуркас (спира се). Оттам ли се хвърли?
Тамара (плачевно). Ах, той се преби на плочите.
Ирина (злорадно). Нека умре. Като не е мой, на никого да не бъде!
Фуркас. Гръмове и бесове! Но пребил се или не, аз искам да търкулна главата му през Гавраила. (На войниците.) Вървете! (Изскокват отдясно.)
Ирина (яростно на Тамара). Ти пак ми го отне, сега целувай кървавия му труп!
Тамара. Ужасна гъркиньо! (Ирина излиза отдясно. Тамара иде и отваря килията си. Борислав се показва.)
Явление 10
Тамара и Борислав.
Тамара. Бягай от прозореца ми!
Борислав. Ти ме спаси. Благодаря. Кажи на баща си, че слагам живота си и сабята си пред нозете му.
Тамара. Бягай. Той ще бъде неумолим. Каквито и да са причините, ти си все изменник, ти си запетнен пред нас и пред народа. Баща ми няма да те помилва и аз няма да ти простя. Друг би могъл да бъде извинен, но един Борислав — не! Ти си чер пред мене. Върви! Няма място за такъв човек в България, както няма място и в сърцето ми.
Борислав (мрачно). Ти имаш право: за един Борислав прошка няма. Ти одеве ме спаси, сега ме осъди на смърт. Презрян от тебе, защо ми е живота? Сбогом. Искам да помисля как трябва да умра. (Енергически.) Да, ще ида да забия меча си в гърдите на Гавраила и после, още димящ от кръвта му, ще го забода в моите. Сбогом, ти няма да ме видиш вече. (Излиза.)
Тамара (гледа отчаяно подире му). Прощавай, любов! Прощавай, свете, всичко умря за мене. (Плаче, после решително.) Не, не бива да умре! Той ще направи това! (Вика.) Бориславе! Бориславе! (Спуща се наляво и повръща Борислава.) Не, стой! Не бива да умреш! Аз бях луда… Аз пак те обичам, аз те обичам и като те мразя. Ти си престъпник пред отечеството, но ти си мил на сърцето ми. То се къса. Бориславе, живей, аз не мога без тебе. Ела при тате. Ще паднем на колене, ще целуваме краката му…
Борислав. Тамаро, ти втори път ми повърна живота. Благодаря ти: сега без жал мога да се разделя от него. Смъртта от баща ти ще приема с радост.
Тамара. Не говори, ти ще живееш, баща ми ще се умилостиви, защото твоята смърт ще бъде моя смърт.
Борислав. Сладка Тамаро! (Целува й ръцете.)
Тамара (покъртена). Боже, как съм честита сега! И аз, която одеве те пъдех немилостиво! (Нежно.) Прости, аз бях жестока?
Борислав. Не, ти беше велика българка!
Тамара (галено). Бориславе, ти си пак оня Борислав, нали, храбрият, благородният Борислав?
Борислав. Пак оня, пак същият, Тамаро, готов да умре за царя и за отечеството. Сега искам да докажа, че заслужавам живота си, който ти ми възвърна. Аз ще направя чудеса, Тамаро. Мечът ми пак ще резтрепери враговете български. Безумна омраза ме прати в лагера на Ватаци; сега велика, безпределна любов ме окрилява и прави способен да раздрусам света по волята на Асеня, да пролея последната си капка кръв за славата му, за величието му.
Тамара. Ох, как ще се зарадва тате, като му повръща съдбата великия воевода… Бориславе, почакай ме да го предупредя. (Влиза в Асеневата стая.)
Борислав (покъртен гледа подире й). Благородна Асенева щерко, скъпа, мила Тамаро! Твоята любов изтръгна душата ми из мрачната адска нощ и я изпълни със сиянието на райското блаженство. О, как се чувствувам силен! На раменете си усещам херувимски крила. Българийо, която мислех, че съм загубил безвъзвратно, сега си пак моя и аз съм пак твой. О хубави български планини, за които тъгувах в проклетата чужбина! О родни небеса, за които тъй копнеех в изгнанието, о мило отечество, чини ми се, че сега ви намирам още по-прекрасни и стократно повече ви обичам.