Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)
- Автор: Вазов Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)». Краткое содержание книги:
Тамара. Няма, няма…
Борислав. Никакви сили не могат… (Прегръщат се още по-страстно и продължително.)
Ирина (на себе си яростно). Да умре, да умре! Като не е мой, нека го няма. Проклятие! Проклятие! (Избягва отляво.)
Борислав. Сега си вече моя, вечно моя… Да бягаме! Аз съм хвърчал за тебе.
Тамара (откъсва се от прегръдките и го гледа стреснато). Ти отде идеш? Ти беше в Родосто?
Борислав. После, после… Да забравим това скръбно минало… Ела да вървим.
Тамара. Ти беше в Родосто?
Борислав. После, Тамаро… Пред нас е цялата вечност от блаженство, ще приказваме после.
Тамара. Кажи веднага: истина ли ти беше при гърците? Съюзник на Ватаци? Истина ли? Кажи, нали е лъжа това? Нали е гнусна лъжа? Кажи, и аз ще ти повярвам.
Борислав. Аз не мога да лъжа: да, бях в Родосто.
Тамара (в ужас). Изменник! Изменник!
Борислав. Тамаро, не сърди се, преди да ме чуеш. Ела да вървим… Всичко, всичко ще ти разкрия. Аз дойдох за тебе. Аз съм хвърчал. (Хваща я за ръката.)
Тамара (отстъпва). Махни се!
Борислав. Мила Тамаро! (Посяга пак да я хване.)
Тамара. Назад тая ръка! Тя не потрепера да дигне меч против баща ми, не е потреперала, когато го е предала, когато го е предала на неприятелите му… И аз го целувах, и тая целувка сега ми гори устните като нажежено желязо.
Борислав. Тамаро, слушай.
Тамара. Изменник! Потънал до шия в тинята на позора. Да се опълчи против отечеството! Боже, на какво място съм била хвърлила сърцето си.
Борислав. Тамаро…
Тамара (затуля си в отчаяние очите плачуща). И аз съм го любила! Аз съм страдала за него! Аз презрях бащина воля, моминска чест, достойнство, светло бъдеще; жертвувах всичко за него. Аз не вярвах, че под мъжествената външност може да се крие такава черна душа. Станах нищожна княгиня и недостойна дъщеря. Мразя те! (Плаче.)
Борислав. Тамаро, не ме презирай: аз бях отчаян, бях ожесточен против баща ти. Аз те мислех пратена в Неапол. Яростта ме заслепи. Но сега те намерих още по-прекрасна в тоя горд гняв… Тамаро, аз те любя, любя… Не ме гледай тъй гневно, не ме презирай. Аз остаям честен човек. И в гръцкия стан в гърдите ми тупаше пак българско сърце. Аз съм пак същия Борислав, когото ти любеше.
Тамара. Оня Борислав, когото любех, умря. Той бе велик, благороден, той имаше лаври на челото си, не петно от позор. Аз те не познавам. Ти си умрял за мене. Изменник! Изменник! (Затуля си очите.)
Борислав (мрачно). Не бях роден за изменник, но бащаната ти жестокост ме направи такъв.
Тамара. Бащината ми жестокост? Как смееш?
Борислав. Той ме бе осъдил да бъда ослепен в тъмницата през нощта.
Тамара. Как? Мълчи! Баща ми и тогата те милостиво прости, когато дигна меч против него, той те прости, моят добър, велик баща.
Борислав (смаян). Как, простил ме и тогава?
Тамара. Прости те, когато всички боляри предлагаха тежки наказния, а Гавраил смърт.
Борислав (поразен). Гавраил?
Тамара. Но той те прости. Може би — и моите сълзи помогнаха… Но когато те подириха да те зарадват с тая вест, ти бе избягал — избягал! — за да идеш при враговете му!… Горкият ми баща, той те мислеше най-напред удавен в Янтра. И как скърбеше за тебе! Той проля сълзи! А аз, и аз? Тогава поисках жива да се заровя, поисках да стана калугерица.
Борислав (хваща се за главата). Гавраиле, с кръвта си ще ми платиш! Ти отмъщаваше за позора си при Гарваново! Тамаро, Гавраил ме заблуди в тъмницата и нарочно ме пропусна да бягам, за да не узная царската милост.
Тамара. Как?
Борислав. Той ми каза сутринта в кулата си и други страхотии: че съм бил осъден вече на смърт. Че си била изпратена в Цариград… Но когато узнах в Родосто, че си била още в Търново, аз полетях като светкавица при тебе.
Тамара. И късно дойде. Баща ми наистина те осъди на смърт, като научи, че си жив, но изменник на отечеството. Ти сам си подари смъртта тука. Бягай!
Борислав (отчаяно). Гръмове небесни, треснете ме! Черни аде, зини, та ме погълни! Проклети, проклети Гавраиле! Да, ти си отмъсти, ти ме погуби. О, благородний Асене!
От левия коридор се чува тропот от човешки стъпки и звънтене на оръжие.