Робокоп
- Автор: Naha Ed
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Робокоп». Краткое содержание книги:
Само че Мърфи не умря. Той се върна в тяло от стомана — огромен и неуязвим, всяващ смъртен страх… Завърна се на улицата, където все още властваха гадните копелета. Срещу тях застава полицай, който не може да бъде спрян. Суперченге на лов… За да унищожи престъпността. Макар и мъртъв…
13
Мортън гледаше доволен как Робо си проправя път през друга тълпа — от аплодиращи студенти. Джонсън следеше с любопитство как младежите протягат ръце, за да се здрависат с мощния полицай. Той беше приятно изненадан от популярността на пробния модел. Пролетта в Детройт не е най-лекият сезон. Дори под дебелото палто той чувстваше, че тялото му мръзне, ала тези деца бяха пренебрегнали студа, за да видят своя герой, без каквито и да е оплаквания. Да, Стария Детройт се променяше бързо.
Той погледна Мортън. През изминалите няколко седмици Мортън също се беше променил. Сега косата му бе по-стилна. Дрехите му бяха нови и скъпи. Нови очила. Нов дезодорант. Момчето определено се изкачваше по стълбичката на успеха. Въпреки това Джонсън си имаше резерви.
Трябваше да се мисли и за Джоунс.
Не можеш току-така да прегазиш човек като Джоунс и да се измъкнеш чист.
Джонсън сви рамене. Това си беше проблем на Мортън. Мортън сияеше, когато Робо преминаваше през тълпата.
— Казвам ти, Джонсън, за месец името Робокоп ще стане синоним на съвременната борба с престъпността. След пресконференцията телефоните на ОКП почервеняха да звънят. Компаниите искат да извлекат от Робо изгода. Играчки Робо, кукли Робо, костюми Робо, комикси, пушки, игри… дори телевизионно шоу в събота сутрин. Разбираш ли колко много пари може да донесе той на корпорацията? Не само, че ще бъде най-ефективното въздържащо средство срещу престъпленията в целия свят, но ще има и голяма популярност.
— Аха — съгласи се Джонсън.
— Той е личност — продължи Мортън. — Е, може би не личност. Мисля, че си придава важност, когато иска, но има определено мъжко очарование, на което хората откликват. Не е слаб или нерешителен. Казва това, което е на ума му, и го казва ясно. Помниш ли какво каза в новините? „Зад решетките или в земята“. Едва не се подмокрих, когато го каза. Трябваше да видиш телевизионния екип. Те оцениха това. Мъжете сметнаха, че наистина е смело да се каже. А жените? Хвърлиха се на врата му. Реагираха, сякаш беше Джон Уейн на квадрат. Ако Робо беше човек, щеше да преуспее с жените. Вярвай ми. Много е секси.
— Той е човек — уточни Джонсън.
— Получовек — отсъди Мортън. — И докато контролираме ума му, той ще бъде главното ни оръжие.
— Аха — промърмори Джонсън.
Робо гледаше децата пред себе си.
— Ей, Робо. Като порасна, ще мога ли да стана ченге като теб? — попита едно малко момче с редки зъби.
— Полицията винаги ще има нужда от храбри момчета — отговори той безстрастно. Но забелязал разочаровано лице, обрамчено с плитка от едната страна, добави: — И от момичета също.
Момиченцето засия.
Възрастен учител, който приличаше на египетска мумия, се приближи към тълпата.
— Хайде, деца. Да не задържаме повече мистър Робо. Той трябва да отиде да залавя бандити, а вие трябва да се връщате в класните стаи.
Децата нададоха едно колективно „ооо“ и неохотно се помъкнаха към училището. Петгодишно момченце с обсипано с лунички лице се обърна и помаха за последен път.
— Довиждане, Робо — извика то.
В ръката си си искаше кукла. Беше миниатюрен полицай. Етикет с надпис висеше на лявата ръка на куклата: „Ти Джей Лейзър“. Робо проследи как момчето се отдалечава.
— Джими? — попита Робо.
Студен вятър се понесе през училищния двор. Скоро мястото опустя. Робо чу, че Мортън го вика. Но продължаваше да се взира към мястото, където бе стояло момчето.
— Джими? — повтори той.
Нямаше кой да му отговори. Откъде се взе това име? Спомни ли си го? Не, беше сигурен. Името го нямаше в никоя от базата данни.
— Робо? — извика отново Мортън. — Да тръгваме. Тук е студено.
Робо кимна.
— Идвам.
Той се върна бавно при микробуса на ОКП. Двама механици държаха вратите отворени за него. Седна тихо на задната седалка. Доктор Рузвелт му се усмихна.
— Имаш много почитатели, Робо.
Робо кимна. Не проговори. Нещо ставаше вътре в него. Нещо, което не разбираше.
14
Робърт Мортън крачеше уверено по коридора в Кулата на „Омникон“. Стъпките му пружинираха при мисълта за успеха. Той, сам, можа да направи ОКП фаворит и в света на бизнеса, и в популярната преса. Кимна на групата усмихнали служители, които го поздравиха във фоайето.
Интересно колко бързо могат да се променят нещата. Само преди няколко месеца беше един от многото. По-лошо, беше никой. Тогава Джоунс се провали. Провали се с трясък. Мимолетният спомен за проснатото върху макета на Делта Сити тяло на Кини се мярна в паметта му.
Момчето я оплеска. Беше тъпо. Все пак смъртта му послужи за висока кауза — кариерата на Мортън.