Принцеса Алесандра

— Боже милостиви, нима искаш да се самоубиеш? — възкликна тя.

Колин не отговори. Тя побърза да затвори прозорците и се върна до леглото му. Виждаше се само част от лицето му, но по измъчения му вид разбра колко зле се чувства. С невероятни усилия тя успя да извади завивките изпод тялото му, покри го и подпъхна завивките така, че Колин да не може да се отвие. Той й каза да го остави на мира, но Алесандра пренебрегна заповедта. Сложи ръка на челото му, почувства как пари и веднага скочи да донесе студена и влажна кърпа. Колин беше прекалено изтощен, за да се съпротивлява. Алесандра прекара останалата част от нощта при него, като на всеки пет минути попиваше потта от челото му и държеше легена при всеки опит на Колин да повърне. Той нямаше какво повече да изхвърли, тъй като стомахът му бе празен, но непрекъснато му се повдигаше, при което издаваше ужасни звуци.

Беше жаден, но Алесандра не му позволи да пие вода. Опита се да го убеди, но той не бе в настроение да я слуша. Слава Богу, че бе достатъчно изтощен, за да стане и сам да си донесе вода.

— Каквото и да погълнеш сега, веднага ще го изхвърлиш. Самата аз преминах през тази болест, Колин. Знам какво говоря. Затвори очи и се опитай да поспиш. Утре ще си по-добре.

Искаше да му даде поне малка надежда и затова умишлено го излъга. Ако Колин преминеше през всички етапи на болестта, то той щеше да бъде зле поне още една седмица.

Предчувствието й се оправда.

Състоянието му не се подобри нито на другия ден, нито на по-следващия. Алесандра лично се грижеше за него. Не можеше да позволи на Фленаган и на Валена да влязат в спалнята му, защото се страхуваше, че и те могат да се заразят. Фленаган се опита да се противопостави. В края на краищата той бе отговорен за господаря си и само той трябваше да се грижи за него. Фленаган обясни, че благородното му чувство за дълг изисква той да рискува. Алесандра възрази, като се аргументира, че вече е прекарала тази болест и следователно е единствената, която е в състояние да помогне на Колин. Опасно беше Фленаган да залага на карта здравето си, защото ако се разболее как щеше да се грижи за всички тях? Най-накрая Алесандра успя да убеди Фленаган. Той се зае с домакинството и дори пое допълнителния ангажимент да отговаря на кореспонденцията й. В къщата не се допускаха посетители. Само сър Уинтърс дойде да види раната на Реймънд и Алесандра използува случая да се консултира с него за болестта на Колин. Лекарят не влезе в стаята на Колин, тъй като не искаше да се зарази, но остави някакво лекарство, което според него щеше да успокои разстроения стомах на болния и предложи да разтриват Колин със студена гъба, за да облекчат треската.