Ръкописът Q
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:
— Мислех си — каза тя от вратата, — че това може да има връзка с мандеанците, предвид малките рисунки. Бащата на Мани е бил мандеанец. Това е естествена връзка. Колко далеч ви отведоха вашите изследвания на свети Амвросий, стигнахте ли при тях? — Отново извади очилата и се приближи към бюрото.
— Мандеанци? — попита Пиърс. — Всъщност… не. Не бих казал.
— Познавате Фу-Киен, а не знаете за мандеанците? — Тя като че ли видимо се забавляваше. — Сериозно?
— Звучи шокиращо, знам.
— Всъщност те са нещо като изолирана гностична групировка. — Усмивката й се разшири. — Личната отговорност, скрито познание — така нареченият „гносис“. Подобни неща. Сигурно има връзка, но те са много по-ранни от Мани и манихейството.
Като остави за момент шегите настрани, той каза:
— Щом са живели по-рано, това означава, че са били вече мъртви по времето, когато е написана „Съвършената светлина“.
— А, не — отвърна тя. — Днес повечето от сребърните и златни пазари в Басра и Багдад са собственост на мандеанци. В действителност веднъж прекарах чудесен следобед с един от техните „насурай“ — „пазител“ на тайните им ритуали и знания. — Вгледа се в една точка на килима. — Впечатляващ мъж. Опитваше се да ми обясни петте царства на светлината. Абсолютно неразбираемо. — Тя го погледна с усмивка. — Все едно гледаш този древносирийски текст с рисунките — да, доста странно усещане. — Тя пристъпи напред и отново заразглежда ръкописа.
— Естествено. — Той си спомни колко важни са за нея подобни отклонения — за нея и за работата й — важни, макар и неразбираеми донякъде. Най-добре беше да остави умът й сам да търси посоката. Но все пак попита:
— Значи не мислите, че е свързано с мандеанците?
— Разбира се, че не. Защо питате?
— Ами… просто така — усмихна се Пиърс.
Беше време да се захванат за работа. След секунди тя превеждаше прочетеното.
— Това е Съвършената светлина, Истинското възнесение, което съм открил за онези, които ме търсят… — Тя замълча и зачете наум. После продължи: — Това е нещо като увод, после липсва един пасаж, а след това пише: — Това съм аз, с богатството на Светлината, аз съм този, който пази цялата памет. И аз пътувам към… — Спря и се наведе по-близо, за да разгледа изречението по-добре; очите й бягаха по следващите редове, устните й помръдваха. Пиърс забеляза друга следа от сълза точно под пръста й на стъклото. — Странно. Този откъс, като че ли е взет направо от „Тайната книга на Йоан“, „Поема за избавлението“, поне първите няколко реда… — Тя продължи да чете. — Тук има още един липсващ абзац и след това: „И като пътувах в тъмнината…“ — нещо за затвор и после продължава насред реда: „…и основите на хаоса помръднаха“.
Тя се изправи, очите й бяха втренчени в свитъка.
— Това наистина е Евангелието на Йоан. Сирийска версия на гностическия гръцки, но определено е Йоан. Сигурна съм, че бих могла да намеря и по-добър превод; но мисля, че едва ли ще има голяма полза. Предполагам, че авторът е използвал схемата, за да улови верния тон, търсил е връзка — но защо ще свързва Съвършена светлина с Йоан… — Тя пак се наведе над стъклото. — Все пак не е много ясно.
— Правилно — колебливо каза Пиърс. — Всъщност манихеите може и да не са били единствените, пътуващи из тъмнината.
— Какво? — Тя вдигна очи; очевидно го бе слушала с половин ухо.
— Май съм пропуснал точно този урок — усмихна се той.
— О… мисля, че сте го наваксали със свети Амвросий… или може би не. — Засмя се. Учител, опитващ се да намери правилните думи. — Но всичко това е твърде… мъгляво, нали?
— Малко по-старо е от периода, който съм изучавал. Това е всичко, което разбрах.
— Винаги може да се намери добро извинение.
— Е, тогава ще усвоя и това.
— Достатъчно честно. — Тя отново запали цигара. — Няма смисъл да се запознавате много подробно с този текст. — Усмивката в очите й образуваше ситни бръчки. — Е какво да бъде, отче, встъпителна лекция или да се спра само на основните моменти? — Така и не му даде време за отговор. — Предполагам, само основните моменти.