Кръстът на Мориган
- Автор: Робертс Нора
- Серия: circle trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстът на Мориган». Краткое содержание книги:
Всичко тече, всичко се променя, но не и вечната борба между Доброто и Злото. С помощта на портал във времето Хойт Маккийни от далечната 1128 година се пренася в съвременен Ню Йорк. Той е дошъл за помощта на своя брат Кийън срещу могъщата кралица на вампирите Лилит, чиято цел е да завладее света. Кийън приема предизвикателството. Към тях се присъединява неустоимо красивата Глена. Те са само част от Кръга, призван да спаси света от Лилит и последователите й. Всеки един от кръга е надарен с уникални способности, необходими за да победят. Останалите трима сами ще ги намерят, ала докато се готвят за трудната битка, между харизматичния Хойт и огнената Глена пламва любов, по-силна от магия…
Звучеше зловещ смях, писклив и пронизителен.
Двамата пътуваха през тези тунели, изпълнени с мирис на смърт и кръв. Дълбоко под земята по каменните стени се стичаше вода и нещо ужасяващо. Стигнаха до врата изрисувана с древни символи на черна магия.
Хойт почувства как кръвта му се смразява, когато премина отвъд нея.
Тя спеше в легло, подобаващо на кралица — огромно с искрящо бели копринени чаршафи. По тях се открояваха пръски кръв.
Голите й гърди се подаваха, красотата на лицето и тялото й бе непокътната, откакто я бе видял за последен път.
До нея лежеше труп на момче. „Толкова невръстно!“, помисли си Хойт с безкрайна жалост. Беше на не повече от десет години. Толкова бледо в смъртта си, със златист перчем, спуснат ниско над веждите.
Горяха свещи, чиято светлина пробягваше по плътта на жената и детето.
Хойт стисна здраво камъка и го вдигна над главата си.
Очите и се отвориха и се втренчиха в него. Изпищя, но без следа от страх. Момчето до нея отвори очи, оголи остри зъби, скочи нагоре и запълзя по тавана като гущер.
— По-близо — замърка тя. — Ела по-близо, магьоснико, и доведи онази твоя вещица. Ще я превърна в свое кученце, след като изсмуча кръвта ти до капка. Нима мислиш, че можеш да ме докоснеш?
Тя скочи внезапно от леглото и Хойт залитна назад, врязвайки се в тежкия леден въздух, който при всяко вдишване забиваше хиляди иглички в гърлото му.
След миг седеше в кръга и се взираше в очите на Глена. Зениците й бяха огромни. От носа й бе потекла кръв.
Изтри я с кокалчетата на пръстите си, докато се бореше за глътка въздух.
— Първата част се получи — едва успя да промълви тя. — Но очевидно — не и заслепяването.
— Безспорно притежава сила. И способности.
— Изпитвал ли си някога нещо подобно? — попита го тя.
— Не.
— Аз — също. — Не можа да потисне тръпката, която я разтърси. — Трябва час по-скоро да разширим кръга.
Шеста глава
Преди за последен път да прегледа багажа си, Глена пречисти цялата мансарда. Хойт не възрази. Не искаше да остане и следа от онова, до което се бяха докоснали. Никакво ехо или утайка от онзи мрак в дома й.
Накрая прибра инструментите и книгите си обратно в раклата. След всичко, което бе видяла, не можеше да си позволи да рискува. Реши да я вземе цялата, заедно със сака, повечето от кристалите си, принадлежностите за рисуване, фотоапаратите и два куфара.
С тъга хвърли последен поглед към статива до прозореца и току-що започнатата картина. Ако се върне… не — когато, поправи се тя. Когато се върнеше, щеше да я довърши. Застана до Хойт и огледа купчината багаж заедно с него.
— Няма ли да кажеш нещо? — попита го. — Няма ли да ме смъмриш или да подхвърлиш някоя саркастична забележка?
— Какъв смисъл има?
— Мъдър довод. Е, проблемът е как да изнесем тези неща оттук и да ги откараме до апартамента на брат ти. Съмнявам се, че той ще прояви същата мъдрост като теб. Но всяко нещо по реда си. — Заигра с медальона си, докато размишляваше. — На ръка ли ще го мъкнем или да направя магия за пренасяне? Никога не съм опитвала това.
Хойт спокойно извърна глава към нея.
— Ще ни трябват поне три от онези ваши автомобили и останалата част от деня. — И той се замисли за положението. — Визуализирай апартамента на Кийън. Стаята, в която спа.
— Добре.
— Съсредоточи се. Извикай в съзнанието си всяка подробност, формите, обстановката.
Глена кимна и затвори очи:
— Опитвам се.
Той насочи силата си първо към раклата, усещайки, че в нея се крие най-мощна магия. Тя щеше да му помогне. Обиколи я три пъти, после в обратната посока, докато изричаше думите и се подготвяше да приеме и да насочи силата.
Глена полагаше усилия да се съсредоточи. В гласа му имаше някаква дълбочина, нещо възбуждащо в тембъра и начина, по които произнасяше думи на древен език. Топли вълни обляха кожата й и нахлуха в кръвта й.
Когато отвори очи, раклата бе изчезнала.
— Впечатлена съм.
Честно казано, беше изумена. Самата тя можеше, със значителна подготовка и усилия, да придвижва малки, обикновени предмети. А той с лекота бе изпратил стокилограмова ракла на километри разстояние.
Би могла да го нарисува сега, с развята мантия на ръба на скалата в Ирландия, за която й бе разказал. Да призовава бурите и да черпи сила от тях, изправен срещу нещо, което никой друг не би дръзнал да предизвика, с вяра и магия.
През тялото й премина тръпка на чиста първична страст.
— На галски ли говореше?
— Ирландски — отвърна той, но очевидно умът му бе другаде и това я накара да замълчи.