Кръстът на Мориган

Вглъби се в книгите, отвърна на мълчанието й с мълчание и мислено си изнесе лекция по добро поведение.

Усети приятен аромат. Хвърли поглед към нея, питайки се дали не прилага някоя от своите женски магии. Но тя стоеше с гръб към него, повдигайки се на пръстите на неустоимите си боси крака, и се пресягаше да вземе една чаша от високия шкаф.

Хойт осъзна, че примамливото ухание идва от каната, пълна с димяща черна течност.

Предаде се и пръв наруши мълчанието. От опит знаеше, че мъжете винаги губят в такива случаи.

— Какво вариш?

Тя просто наля от течността в чашата, обърна се и зелените й очи хладно го изгледаха над ръба, докато отпиваше.

За да задоволи любопитството си, той стана, влезе в кухнята и извади още една чаша. Напълни я, както бе направила тя — явно нямаше отрова, — и отпи.

Въздействието бе неповторимо. Като бърз прилив на сила, нахлуващ с всяка глътка. Мощно — като питието, наречено мартини от вечерта, но различно.

— Чудесно е! — каза той, когато отпи по-смело.

В отговор Глена го заобиколи, прекоси кухнята и влезе обратно в стаята за гости.

Хойт вдигна поглед към боговете. Нима през цялото време щеше да бъде измъчван с гневните изблици на брат си и цупенето на тази жена?

— Как? — попита той. — Как да изпълня мисията си, щом вече се караме помежду си?

— Щом се обръщаш към богинята, защо не я попиташ какво мисли за назидателния ти тон преди малко.

Тя се върна вече обута и окачила на рамо чантата, с която я бе видял вечерта.

— Направих го, за да те защитя от собствената ти опърничава природа.

— Винаги отстоявам своето. Няма да позволя да прилагаш силата си срещу мен всеки път, когато това, което кажа, не ти харесва. Направи го отново и ще отвърна. Имам принцип да не използвам магията като оръжие. Но в твоя случай ще го наруша.

Имаше право, което бе още по-вбесяващо.

— Каква е тази отвара?

Глена въздъхна.

— Нарича се кафе. Било е известно още в древността. Египтяните са пиели кафе. Поне така мисля.

— Не съм опитвал нищо подобно — отвърна той.

Усмивката й бе знак, че най-лошото е отминало.

— Готова съм да тръгнем веднага щом се извиниш.

Трябваше да се досети. Такива бяха жените.

— Извинявай, че бях принуден да използвам силата си срещу теб, за да не прекараме цялата сутрин в спорове.

— Мислиш се за много остроумен. Е, този път ти прощавам. Да вървим!

Тръгна към асансьора и натисна бутона.

— Всички жени от твоето време ли са агресивни и с хаплив език или само ти?

Глена хвърли поглед назад към него.

— Точно сега съм единствената, за която трябва да се тревожиш — влезе в асансьора и задържа вратата. — Идваш ли?