Да целунеш ангел

— Престани! — изкряка тя. — Какво правиш?

Без да изрече и думица, той я изнесе навън, на хладния утринен въздух, хвърли я в кабината на пикапа и затръшна вратата. Усети хладината на тапицерията от изкуствена кожа по голите си крака и моментално се събуди, осъзнала, че бе облечена единствено в сивата му тениска и чифт леденосини бикини. Той се качи от другата врата и след малко вече напускаха пустата площадка.

— Как можа да направиш това? Та часът е само пет! Никой не става толкова рано.

— Ние ставаме. Днес пътуваме за Северна Каролина.

Изглеждаше отвратително буден. Беше гладко избръснат, облечен в чифт дънки и бяла фланелена риза. Погледът му се плъзна по голите й крака.

— Следващия път може би ще станеш, когато ти извикам.

— Не съм облечена! Трябва да си взема дрехите. И да се гримирам. Косата ми… трябва да си измия зъбите!

Той бръкна в джоба си и извади смачкано пакетче дъвка Дентин.

Тя го грабна от него и като лапна едно драже, в съзнанието й изплуваха събитията от предишната вечер. Потърси по лицето му някакъв знак на разкаяние, но не откри нищо подобно. Беше прекалено уморена и потисната, за да подхваща нова караница, но ако оставеше нещата просто така, щеше да стане на неговата.

— Трудно ще ми е да свикна тук, след онова, което стана снощи.

— Ще ти е трудно, независимо от това какво се е случило.

— Аз съм твоя жена — рече тихо тя — и ти не си единственият, който има гордост. Ти ме постави в неудобно положение пред хората, без да съм го заслужила.

Той не отвърна нищо и ако не бе лекото потрепване на ъгълчетата на устните му, би могла да повярва, че дори не я бе чул.

Извади дъвката и я зави в книжката й.

— Моля те, отбий и спри, за да си взема дрехите от фургона.

— Имаше възможност да го направиш, но я пропиля.

— Не бях се събудила.

— Предупредих те.

— Ти си като робот. Не изпитваш никакви човешки чувства, нали?

Подръпна долния ръб на тениската, който все се повдигаше нагоре.

— О, изпитвам човешки чувства. Но може би не са онези, за които искаш да чуеш точно сега.

Тя продължи да се занимава с тениската си.

— Искам си дрехите.

— Събудих те съвсем навреме, за да се облечеш.

— Сериозно говоря, Алекс. Не е никак смешно. На практика съм почти гола.

— Няма нужда да го казваш.

Може би ако бе поспала още малко, нямаше да е толкова заядлива.

— Възбуждам ли те?

— Да.

Не бе очаквала такъв отговор. Мислеше си, че ще я отреже за пореден път. Съвземайки се от изненадата си, тя го изгледа яростно.

— Е, жалко тогава, защото това не ме интересува. В случай, че не го знаеш, мозъкът е най-важният сексуален орган, а моят мозък не се интересува от нищо, свързано с теб.