Островът от предишния ден

— Но аз пазя главата с шпагата в права ръка.

— Грешка, в това положение се губи сила. И после аз открих със защита по немски, а вие взехте защита по италиански. Лошо. Когато има да се посреща защитно действие, то трябва да се наподоби възможно най-близко. Но не ми разказахте за себе си и своите премеждия, преди да се озовете в тази прашна долина.

Нищо не е в състояние да омае един младеж така, както зрял мъж, способен да блести с превратни парадокси, комуто той веднага пожелава да бъде равен. Роберто откри сърцето си на Сен-Савен и за да събуди интерес — тъй като първите му шестнайсет години живот предлагаха твърде малко поводи, — му разказа за своята натрапчива мисъл около непознатия брат.

— Чели сте прекалено много романи — каза му Сен-Савен — и се опитвате да изживеете един от тях, защото целта на романа е да учи, развличайки, а онова, на което учи, е да се разпознават клопките на света.

— И на какво би ме научило това, което вие наричате роман за Феранте?

— Виждате ли — обясни му Сен-Савен, — романът трябва винаги да има за основа някакво подвеждане — с лице, действие, място, време или обстоятелство, — и от тези основни подвеждания трябва да се раждат епизодични подвеждания, обърквания, перипетии, и най-сетне неочаквани и приятни разкрития. Казвам подвеждания като мнимата смърт на някой герой, или когато едно действащо лице е убито вместо друго, или количествените подвеждания, както когато една жена смята за мъртъв любовника си и се омъжва за друг, или качествените, когато в заблуда е мерилото на сетивата, или когато се погребва някой, който изглежда мъртъв, а е всъщност във властта на сънотворно биле; или още подвежданията по връзка, както когато единият бъде заподозрян без право за убиец на другия; или по средство, както когато уж се пробожда някой с такова оръжие, че при нанасянето на удара острието не влиза в гърлото, а се прибира в ръкава и притиска там сюнгер, напоен с кръв… Да не говорим за подправените съобщения, мнимите гласове, писмата, непредадени навреме или предадени я другаде, я другиму. И от тези стратегеми най-величан, но твърде обикновен е похватът, който води до объркването на едно лице с друго и дава основание за подмяната посредством Двойника… Двойникът е отражение, което героят води подире си или което го предшества във всяка ситуация. Хубава машинация, с нея читателят открива себе си в героя, с когото споделя смътния страх от един Брат Враг. Но виждате как и човекът е машина и стига да се завърти едно колело на повърхността, за да се задвижат други колела вътре: Братът и враждата не са нищо друго освен отражение на страха, който всеки има от себе си и от дебрите на собствената си душа, където се таят неизповядани желания или, както се казва сега в Париж, глухи и неизразени представи. След като беше показано, че съществуват недоловими мисли, които впечатляват душата, без тя да разбере, потайни мисли, чието съществуване се доказва от факта, че колкото и малко всеки да се вглежда в себе си, няма да пропусне да забележи, че носи в сърцето си любов и омраза, радост или печал, без да може да си спомни отчетливо мислите, които са ги породили.