![Безизходица [Worst Case - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/0/4/2/bezizhodica-worst-case-bg-download.jpg)
Безизходица [Worst Case - bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Серия: Michael Bennett #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1125-7
- Переводчик: Стамен Димов Стойчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Безизходица [Worst Case - bg]». Краткое содержание книги:
— Така е — рекох, като избърсах устните си със салфетката. — За този откачалник това не е просто занимание, а цяло приключение.
— Не спирам да се питам защо го прави — продължи Емили. — Защо въобще се преструва, че отвлича децата? Досега не е поискал никакъв откуп. Имам предвид, защо ще се свързваш със семействата, ако и бездруго си решил да убиеш жертвите си?
— За да привлече внимание. Това трябва да е причината. Опитва се да го представя колкото може по-драматично. Защо правят така повечето психопати? Те са сбъркани фундаментално, но иначе са грандиозно самовлюбени. Като Ли Харви Осуалд, който уби президента Кенеди. Или като младите глупаци от гимназията „Кълъмбайн“ в Колорадо, които откриха безразборна стрелба по съучениците си. Не могат да станат известни по нормалния начин, затова привличат вниманието върху себе си, като убиват.
— Но ти нали разговаря с този тип, Майк… — Емили вдигна ръка над масата, макар единият й пръст да бе изцапан със соса от барбекюто. — Каза, че ти се сторил образован, с доста добро произношение. Не ми прилича на умопобъркан.
Свих рамене.
— Тогава трябва да е с деформирано съзнание или нещо подобно, защото друго не може да обясни организирането на цялата тази постановка на въпроси и отговори. Явно на нашия толкова културен приятел здраво се блъскат гюлетата в главата…
— Да, в това има смисъл — съгласи се Емили.
Останах шокиран, когато сервитьорката се върна и Емили й поръча уиски „Джак Даниълс“.
— Къде остана намерението да пиеш само безалкохолни? Не чу ли някакъв тътен? Сигурно Джон Едгар Хувър се е обърнал в гроба си.
— Какво да кажа като оправдание, Майк? Ти напълно ме поквари — намигна ми Емили. — Бяха ме предупредили да внимавам много с полицаите от Ню Йорк. Каква съм глупачка. Трябваше да се вслушам в предупрежденията.
Щом стана време за плащане, аз поставих кредитната си карта върху сметката.
— Почакай, какво правиш? — спря ме Емили и затърси портмонето си. — Ще си я поделим. Държиш се, сякаш сме на първа среща.
— Нима? — учудих се и се взрях в очите й, подавайки сметката на сервитьорката.
Тя също ме изгледа за няколко дълги, много приятни секунди, след което се изчерви. Не, всъщност аз бях този, който се изчерви.
Нямах представа какво ми ставаше, по дяволите… Жена ми бе мъртва от две години и обикновено бях много неспокоен, когато можеше да се сближа с някоя друга. Предполагам, че специален агент Емили Паркър просто бе различна.
Или съм започнал да полудявам.
Да, това трябваше да е.
33.
Стана почти девет вечерта, когато приключи ежедневната среща на екипа за спешно реагиране. Изтощена, Емили Паркър се прибра в хотела си. И само след минути с плясък се потопи в закрития басейн.
Нищо не можеше да се сравни с този първи, магически за нея досег с водата. И както бе свикнала, тя се гмурна в хладното й спокойствие чак докато ръката й не докосна дъното.
Заплува бруст със затворени очи. Във водата всичките й тревоги изчезваха. Нямаше вбесени началници, нито стрес, и със сигурност никакви мъртви момичета и момчета.
В детството й, в дома й във Вирджиния, родителите й имаха басейн. Тя киснеше в него през цялото лято — от шест, докато навърши десет години. Любимата й игра бе да се прави на русалка. Затваряше очи и протягаше ръка в очакване на прегръдката с любимия си принц, за да я отведе в изгубеното й царство.
Когато минута по-късно започна да не й достига въздух, Емили си спомни, че Челси Скинър е била спасител на плажа.
Изскочи на повърхността и заплува както всеки друг път. Обикновено няколко дължини в басейна се оказваха достатъчни, за да й се проясни умът, но сега, дори след петата, не можеше да престане да мисли за случая. Навярно нямаше да успее да си го избие от главата дори и ако преплува Ламанша.
До края на работната среща на екипа от полицейската лаборатория още не бяха готови с резултатите от аутопсията на Челси. Майк й спомена, че се наложило с флекс да срежат отгоре корпуса на хладилника, за да извадят тялото.
Имаше нещо смущаващо около този престъпник. Емили знаеше, че повечето серийни убийци по всякакъв начин се опитват да избегнат вниманието на публиката. А този тип сякаш изпитваше удоволствие от известността. Като че ли искаше да им натрие носовете с това, което вършеше.
Какво бе казал той? Предай поздравите ми на нейното майче. Дори и за един хищен социопат безчувствеността и арогантността му бяха умопобъркващи. Този тип не беше просто самоуверен. Беше прекалено нагъл, може би защото се справяше с всичко много ловко — досега бе допуснал само една грешка, позволявайки да го види уличен доставчик на наркотици.