Намисли си число
- Автор: Вердон Джон
- Серия: Дейв Гърни #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яна Маркова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Намисли си число». Краткое содержание книги:
Сутрешните върхушки от листа и боклуци отдавна се бяха разнесли от окръжната магистрала и по-ниските части на долината. Но по прашното шосе, което се изкачваше по падината между хълмовете и свършваше при плевнята и пасището на Гърни, все още личаха като кръпки остатъци от тях. Тъмносивите облаци придаваха на пасището мрачен и зимен вид. Той изпита леко раздразнение, когато видя, че тракторът е докаран от плевнята до бараката за инструменти, в която се намираха приставките му за косене, за копаене на дупки и за разчистване на сняг. Вратата на бараката бе отворена — дразнещ намек, че има работа за вършене.
Той влезе в къщата през кухненската врата. Маделайн бе седнала край камината в далечния край на стаята. Чинията на масичката за кафе — в която имаше огризка от ябълка, чепки и семки от грозде, остатъци от сирене чедър и трохи хляб — подсказваше, че току-що е погълнала чудесен обяд. Това пък му напомни за собствения му глад и напрежението в него затрептя като изпъната пружина. Тя вдигна поглед от книгата си и леко му се усмихна. Той отиде до мивката и пусна водата да се източи, докато не стане както я предпочита — ледена. Осъзнаваше, че се държи агресивно — това бе формата на отбрана, която възприе. Добре знаеше, че Маделайн изобщо не одобрява пиенето на твърде студена вода. Но действието бе веднага последвано от чувство на срам, че е дотолкова дребнав, злонамерен и инфантилен, че да потъне в подобна измислена схватка. Изпита необходимост да смени темата, а после се сети, че няма тема за променяне. Въпреки това проговори:
— Видях, че си откарала трактора до бараката.
— Исках да му прикача приставката за разчистване на сняг.
— Имаше ли някакъв проблем?
— Помислих си, че ще е добре да ни е приготвена, преди да има истинска снежна буря.
— Исках да кажа — имаше ли някакви проблеми с прикачването й?
— Твърде е тежка. Помислих си да те почакам, за да ми помогнеш.
Той кимна — не бе нито съгласие, нито отказ — и си помисли: „Ето, пак го правиш — принуждаваш ме да свърша нещо, като го започваш сама. Знаеш, че ще трябва да довърша след теб“.
Тъй като разпознаваше подводните камъни на настроението си, прецени, че ще е най-разумно да замълчи.
Напълни чашата си с ледена вода, която течеше от чешмата, и я изпи, без да бърза.
Маделайн погледна надолу към книгата си и каза:
— Обади се оная жена от Итака.
— Жена от Итака ли?
Тя игнорира въпроса.
— Да не би да говориш за Соня Рейнолдс? — запита той.
— Точно така. — Гласът й звучеше толкова незаинтересовано, колкото и неговият.
— Какво искаше?
— Ааа, ето това е добър въпрос!
— Какво имаш предвид под „добър въпрос“?
— Имам предвид, че тя не обясни какво иска. Каза, че можеш да й се обадиш по всяко време преди полунощ.
Той ясно усети остротата, с която бяха произнесени последните думи.
— Остави ли номер?
— Очевидно смята, че го имаш.
Той отново напълни чашата си с ледена вода и я изпи, като правеше почивки между глътките, за да има време да помисли. Ситуацията със Соня бе проблематична в емоционален смисъл, само че не виждаше как може да се справи с това. Нямаше никакво желание да изостави проекта „Снимки на престъпници“, а той бе връзката му с галерията й. Не беше готов да го зареже. В момента, в който се дистанцира от неловката размяна на реплики с Маделайн, откри колко озадачаващи са собствената му несръчност и липса на самочувствие. Любопитно бе как човек, толкова рационален, колкото бе той, можеше да е същевременно толкова безнадеждно объркан и емоционално крехък. От стотиците си разпити на заподозрени знаеше, че на дъното на подобни неясни състояния винаги се спотайва чувство за вина.