Арктическо течение
- Автор: Касслер Клайв, Къслър Дърк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Арктическо течение». Краткое содержание книги:
Резултатите от лабораторията в Сиатъл бяха изненадващи. Нивото на рН в няколко водни проби, взети около устието на канала Дъглас, беше триста пъти по-малко от базовите равнища, измерени на останалите места по вътрешния пролив. Най-голяма тревога будеше последната проба, взета само минути преди „Вентура“ едва да не се блъсне в корабчето на НАМПД. Резултатите от пробата сочеха киселинност не особено различна от разяждащите свойства на киселината в акумулаторите.
— Благодаря, че ми помагате — каза Тревър, докато Дърк насочваше корабчето към пролива. — Все пак това е само местен проблем.
— Международните граници не важат за водата — отвърна Дърк. — Ако явлението влияе на околната среда, трябва да го проучим.
Съмър виждаше, че Тревър е сериозно разтревожен, въпреки че се стараеше да не го показва. Така и не казаха нищо за възможната връзка на това със смъртта на брат му.
— Вчера разговаряхме с полицейския инспектор — подхвана тихо Съмър. — Той обаче нямаше какво да добави за смъртта на брат ти.
— Да — малко хладно отвърна Тревър. — Приключил е случая с доклад, че смъртта им е случайна. Твърди, че най-вероятно изгорелите газове са се събрали при щурвала и са станали причина за нещастието. Разбира се, няма доказателства… — Гласът му заглъхна.
Съмър помисли за странния облак, който бяха видели над водата, за зловещата история на племето хайсла за Дяволския дъх и тръсна глава.
— Аз също не вярвам.
— Нямам представа каква е истината. Може би това ще ни помогне. — Тревър махна към чантата с анализатора.
Дърк караше корабчето с максимална скорост и след два часа стигнаха пролива Хеката. Щом уредите показаха, че са на мястото, откъдето бяха взели последната водна проба, Дърк изключи двигателя. Съмър спусна шишето за проби зад борда; взе вода, после я сравни с показанията на анализатора.
— Показанията за рН са около 6,4. Много под крайната стойност, която открихме онзи ден, но все пак под нормалното ниво за морската вода.
— Достатъчно ниски, за да смутят живота на фитопланктона, което е равносилно на смъртна присъда за хранителната верига — подхвърли Дърк.
Съмър се загледа във ведрата красота на остров Гил и малките протоци и поклати глава.
— Трудно е човек да си представи каква е причината за високото ниво на киселинност в такова девствено място.
— Може би някой преминаващ голям товарен кораб с течащо дъно или друг, който направо е излял токсични отпадъци — предположи Дърк.
Тревър поклати глава.
— Не е особено вероятно тук. По принцип търговският трафик е от другата страна на остров Гил. Единствените плавателни съдове тук са рибарските лодки и фериботите. Понякога и по някой туристически кораб за Аляска.
— Трябва да вземем повече проби, за да установим къде точно е източникът — заключи Съмър, постави етикет на пробата и взе ново шише.
През следващите няколко часа Дърк правеше все по-широки кръгове с корабчето, а Съмър и Тревър вземаха десетки нови проби. За тяхно разочарование никоя от тях не достигна ниското рН ниво, докладвано от сиатълската лаборатория. Оставиха корабчето да дрейфува, седнаха да обядват, а после Дърк разпечата една диаграма и им я показа.
— Движихме се в постепенно разширяващи се кръгове, които достигнаха радиус от тринайсет километра. Оказа се, че там са най-високите ни показатели. А всичко по на юг е в рамките на нормалните рН нива. На север от там обаче положението е съвсем различно. Намаляването на рН нивата е твърде осезаемо.
— Увеличава се там, където теченията са най-силни — отбеляза Тревър. — Спокойно би могло да се дължи и на еднократен разлив на замърсители.
— А дали не е природно явление? — замислено каза Съмър. — Подводен вулканичен минерал, който създава висока киселинност?
— Сега, след като вече знаем къде да търсим, ще намерим отговора — отсече Дърк.
— Нищо не разбирам — призна си Тревър.
— Технологията на Националната агенция по морско и подводно дело ще ни дойде на помощ — каза Съмър.
— Имаме странично сканиращ сонар и подводен робот с дистанционно управление. Каквото и да се намира на дъното, в края на краищата ще го открием.
— Това, разбира се, ще почака за някой друг ден — прекъсна я Дърк, понеже вече ставаше късно, запали двигателя и се насочи към Китимат с 45 километра в час. Когато приближиха, Дърк чак подсвирна, като видя танкера за втечнен газ в покрития док в един от малките заливи.