Арктическо течение
- Автор: Касслер Клайв, Къслър Дърк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Арктическо течение». Краткое содержание книги:
— И все пак действителният процес е толкова сложен, че учените не могат да го възпроизведат — вметна Пит, чийто интерес нарастваше.
Сервитьорката застла масата и постави пред тях малко възвишение от изпускащи пара сини раци. Когато започнаха да ги обработват с дървените чукчета, Лиза продължи:
— Прав сте в най-общи линии. Елементите на фотосинтезата успешно са репродуцирани в лабораторни условия, но никога с ефективността, която наблюдаваме в природата. А сложността е съвсем реална. Тъкмо затова стотиците учени, които работят върху изкуствената фотосинтеза, се насочват само към един-единствен компонент от процеса.
— Включително и ти? — уточни Лорън.
— Включително и аз. Проучванията в нашата лаборатория бяха насочени към способността на растенията да разлагат молекулите на водата до индивидуалните им елементи. Ако успеем да възпроизведем процеса ефективно — а някой ден ние безспорно ще го направим, — ще разполагаме завинаги с неизчерпаем източник на евтино водородно гориво.
— А твоят пробив е в друга насока, така ли? — попита Лорън.
— Вниманието ми беше насочено към една реакция, наречена Фотосистема I, и разлагането на въглеродния двуокис, което става по време на процеса.
— А какви са основните предизвикателства към това? — попита Пит.
Лиза отвори втория си рак и изсмука месото от задната му щипка.
— Тези раци са наистина прекрасни. Основният ми проблем беше да разработя ефективно средство, което да задейства химическото разпадане. В природата тази функция се изпълнява от хлорофила, но в лабораторни условия той се разлага прекалено бързо. Онова, към което се стремях аз, беше да открия изкуствен катализатор, който да разложи молекулите на въглеродния двуокис.
Лиза побутна храната си настрани и отново заговори тихо:
— И точно тук намерих решението. По-точно казано, препънах се в него. По погрешка забравих пробата от родий в опитната стъкленица и добавих вътре друг елемент, рутений. Под въздействието на светлината реакцията беше мигновена — димеризация на молекулите на С02 в оксалат.
Лорън избърса ръце, отпи глътка бира и се оплака:
— От тая химия започна да ми се върти главата!
— Сигурна ли си, че не е от бирата или от специалните подправки? — захили се Пит.
— Извинявайте — каза Лиза. — Повечето ми приятели са биохимици, затова понякога забравям да сваля словесната си работна престилка.
— Главата на Лорън е по-добра за обществената политика, отколкото за наука — пошегува се Пит. — Говорехте за резултата от експеримента си…
— Иначе казано, каталитичната реакция преобразува въглеродния двуокис в просто съединение. С допълнителна обработка можем да стигнем до гориво на базата на въглерода, като етанол например. Критичната реакция в случая обаче е фактическото разлагане на въглеродния двуокис.
Купчината раци се бе трансформирала в маса строшени щипки и празни черупки. Сервитьорката, жена на средна възраст, сръчно разчисти масата и донесе кафе и лимонов пай.
— Извинявай, но не съм убедена, че схванах какво ми обясняваш — каза Лорън между две хапки.
Лиза се обърна към прозореца, в който трептяха светлинните от отсрещния бряг на реката.
— Убедена съм, че с помощта на моя катализатор може да се построи съоръжение за изкуствена фотосинтеза с голяма производителност.
— А дали би могло да се разрасне до промишлени измерения? — попита Пит.
Лиза кимна.
— Убедена съм, че може. Нужна е само малко светлина, родий и рутений.
— Значи твърдиш, че можем да изградим устройство, което да преработва въглеродния двуокис в друго, безвредно вещество — каза Лорън. — И че процесът може да се приложи към електростанциите и останалите промишлени замърсители?
— Да, такава е перспективата. И не само това.
— Какво искаш да кажеш?
— Могат да се построят стотици предприятия. Колкото до намаляването на въглерода, процесът може да се сравни с поставяне на цяла борова гора в кутийка.
— Тоест става дума за реално намаление на въглеродния двуокис в атмосферата — заключи Пит.