Черен дъжд
- Автор: Браун Грэм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Черен дъжд». Краткое содержание книги:
Все още втренчен в екрана — в доказателствата, които не можеше нито да опровергае, нито да обясни. — Макартър усети, че Даниел го гледа.
— Забележително — тихо произнесе той.
— И ние смятаме така — усмихна се тя.
— Сигурни ли сте, че Мартин е открил този съд в Амазония?
— Очевидно. — Лейдлоу се върна на мястото си до подиума. — Изглежда, че племето холокуа му го е показало преди изпълнението на ритуал за измолване на сезонните дъждове. Това не е точно познатият ни танц за призоваване на дъжд на северноамериканските индианци, но идеята е горе-долу същата.
— И просто са му го дали, така ли?
Даниел леко извъртя очи.
— Виж, това вече е спорно — не само в този случай, а и с много други открития на Мартин. Според дневника му той разменил кристалите и матрицата срещу телескоп, газена лампа и компас.
Макартър се облегна назад и кръстоса крака.
— Трудно ми е да го повярвам.
— И на мен — обади се Девърс. — Първо, холокуа е изключително агресивно племе. Когато преди десет години бях там, те току-що бяха нападнали една група миньори от „Браз Ко“. Бяха убили петима и много други бяха тежко ранени. А и това не им беше за пръв път.
Археологът кимна.
— Съмнително е, че се е случило както пише Мартин. По-скоро преговорите са се водили под оръжейни дула.
Даниел отново взе инициативата.
— Склонна съм да се съглася. Той едва ли си е спечелил прякора „Блекджек“ случайно. Но ние не сме тук, за да го съдим, а да се опитаме да разберем какво е открил там. И според нас матрицата и кристалите произхождат от маянски руини, които племето холокуа е преровило по време на скитанията си. Възможно е това дори да е онази Стена на черепите — тя определено прилича на място, на което обитателите на Шибалба може да обявят присъствието си.
Макартър се обърна към нея и възбудено попита:
— Къде е сега тази матрица? Може ли да я видим?
— Не, за съжаление. Доскоро кристалите на Мартин и златната матрица са се съхранявали в Природоисторическия музей във вашия роден Ню Йорк.
— Доскоро — повтори археологът. Това не звучеше обнадеждаващо.
— Били са откраднати преди година, заедно с още пет сандъка с централно и южноамерикански антики. Вестниците писаха за това.
Макартър си спомни един такъв репортаж, но не се сещаше за подробности.
— Било е обрано музейно хранилище, нали? — предпазливо каза той.
Даниел кимна.
— Нито един от тези предмети не е бил показван скоро на изложба. А находките на Мартин — никога. Според основната следствена версия ги е откраднал вътрешен човек от участък без видеонаблюдение. Охраната е била толкова немарлива, че властите дори не са успели да установят кога се е случило. Може да са липсвали няколко месеца преди да открият кражбата.
— Заловили ли са някого? — попита Макартър.
Тя поклати глава.
— Не бяха повдигнати обвинения срещу никого. Два сандъка с находки са заловени на международното летище в Маями точно преди да напуснат страната, но сред тях не бяха матрицата и кристалите. Има предположение, че матрицата е претопена заради доста съмнителната стойност на благородния метал, а кристалите сигурно са продадени за жълти стотинки или просто са изхвърлени.
Археологът въздъхна. Странно, но такива неща се бяха случвали и по-рано. Изгубени велики открития, изкопани след хиляди години артефакти — изчезнали или случайно унищожени.
— Някои скрити неща сякаш проявяват почти разумен стремеж да останат скрити — отбеляза той.
Даниел му се усмихна и остави дистанционното.
— Напълно съм съгласна с вас.
Сюзан затвори тетрадката си.
— Не мога да повярвам, че досега никой не го е видял. Толкова е очевидно, толкова е невероятно!
Професорът поглади брадичката си, като се питаше дали студентката иска да каже „невероятно хубаво“ или „невероятно лошо“. Със сигурност знаеше едно — това вече не му се струваше „невероятно глупаво“. Изведнъж установи, че е искрено развълнуван, че е почти зашеметен от възможността НИИ да се окажат прави. Камъни с имената на първите хора от маянската митология, други с описателното име на Тулан-Суюа — Седемте пещери. Това определено сочеше към нещо много ранно в културата на маите. И даже надписите да бяха грешно разчетени от компютърната програма, непокътнатата от времето златна матрица доказваше, че маянската писменост е използвана в Амазония. Както му беше казала вечерта Даниел, там имаше нещо.