Пробуждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пробуждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Воинът…
Чувството за дълг изпълва мислите на Вен. Той трябва да служи като връзка на хората с атлантите във войната срещу вампирите. Неговото оръжие е мечът, а не дипломацията. Но когато е на мисия, за да открие „Сърцето на нереидата“ — рубин с безмерна сила — ще му е нужна всяка частица самоконтрол, която притежава, за да устои на силния копнеж към красивата вещица, избрана да работи с него.
И вещицата…
Сърцето на Ерин е изпълнено с желание за мъст. Тя живее единствено за шанса да отмъсти на онези, които са убили семейството й. Сега Ерин ще трябва да се съюзи с легендарния атлантски воин, чието тъмно желание заплашва да срине всички бариери, които е издигнала пред чувствата… и сърцето си. Уловени в капана на променящите се съюзи, колко дълго ще могат Вен и Ерин да устоят на пробудената страст помежду им?
— Аз съм Аларик, върховният жрец на Посейдон, певице на скъпоценни камъни, и това е моето царство. Да не си мислиш, че ти, с жалката си земна магия можеш да се изправиш срещу някой като мен — най-голямата сила, която Атлантида е познавала някога? — Въпреки, цялата арогантност на думите му, в гласа му не се усещаше такава, а само спокойната сигурност на някой, който знае какво струва.
Тя погледна към Вен, който се мушна между тях и застана така, че я закри изцяло от погледа на жреца.
— Можеш да се отдръпнеш, Вен. Аз съм вещица от девето ниво на Сиатълския Светлинен кръг и вероятно мога да се справя сама. — Тя се опита да звучи непринудено. — Той няма да ме покоси точно тук, нали? — Нито един от мъжете дори не я погледна и тя изгуби кураж. — Ъмм, нали?
Някъде зад нея й отвърна женски глас.
— Не, той със сигурност няма да го направи.
Ерин се завъртя и видя висока, бледа жена с червеникаво руса коса, която вървеше към тях. Жената й се усмихна, но усмивката не достигна до очите й. След това погледна към Аларик и въздъхна.
— Аларик, моля те, спри да плашиш гостенката ни. Нямаш ли някаква супер секретна работа, която да свършиш за Посейдон?
Ерин се обърна да види как страшният, заплашващ със смърт мъж ще реагира на това да се шегуват с него или дали въобще е разбрал какво става. На устните на Аларик трепна лека усмивка и той се поклони на жената, която стигна до Ерин.
— Както желаете, моя бъдеща кралице — каза той и суровите му черти се смекчиха за малко, преди отново да се обърне към Ерин и Вен и отново да направи онова нещо със светещите очи.
Което, честно казано, му се получаваше, защото ме плаши до смърт, помисли си Ерин.
— Вероятно ще се въздържиш от използването на земната си магия тук в Атлантида, поне докато не успеем да обсъдим как да я контролираме задоволително. Теб може и да не те интересува, че причиняваш отзвук из Седемте острова със стихийната си магия…
— Не! — каза тя, твърде ужасена от това, което може да е предизвикала, за да се притеснява, че го прекъсва. — Стихийна магия? Призовала съм Стихийната магия, без да го осъзная? Толкова съжалявам. Никога не съм мислила… не ми е хрумвало, че…
Аларик я спря на средата на бръщолевенето й, хвана брадичката й и се вгледа в очите й. Вен се засили да го спре, издавайки отново онези странни ръмжащи звуци, но Ерин вдигна ръка.
— Не, Вен. Нека да погледне. Може би ще види, че никога не съм възнамерявала да нараня някого. Особено теб.
Очите на Аларик заблестяха толкова силно, че тя бе сигурна, че кожата й ще изгори, но след като потрепери за миг, Ерин се вгледа в него, падайки, потапяйки се, понасяйки се надолу по спиралата към черните водовъртежи в центъра на очите му.
Сигурно човек се чувства така, когато е под въздействието на някой вампир, помисли си тя и изведнъж той я освободи. Ерин залитна и почти падна, но Вен я хвана.
— Тя няма зли намерения — каза Аларик и вдигна глава, за да прикове острия си поглед във Вен. След това отново погледна към Ерин, но сиянието на очите му бе избледняло и зеленото изглеждаше почти човешко.
Почти.
— Надявам се, че ще ми разкажеш повече за тази Стихийна магия. Макар че научих нещо от страховете ти за Вен, които пазиш на повърхността на ума си, ще ми се да науча повече за това, как такава могъща магия може да бъде предизвикана от някой толкова млад. — Той кимна към нея, а след това се поклони отново на другата жена.
Най-накрая се обърна към Вен.
— Ролята ти по рождение и извоювана в битки, е да бъдеш Отмъщението на краля, приятелю. Обмисли добре как чувствата ти към певицата на скъпоценни камъни ще попречат на отговорностите ти преди да продължиш по този път.
Вен пристъпи към жреца.
— Ти си бил и си оставаш мой приятел, Аларик. Но те предупреждавам. Ако още веднъж заплашиш Ерин, ще изсипя цялата си сила върху теб.
— Хей! Аз не съм толкова безпомощна — каза Ерин възмутено, но бъдещата кралица постави ръка върху нейната и поклати глава.
Аларик и Вен въобще не я погледнаха, все още заети с някаква напрегната безгласна комуникация. Най-накрая Аларик кимна.
— Значи така. Имах своите опасения, когато видях пламъка на Посейдон в очите ти. Трябва да обсъдим това на военния съвет преди да продължиш да помагаш на вещиците срещу Калигула. Тя може да бъде фаталната ти слабост.