Кукла на конци
- Автор: Филдинг Джой
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кукла на конци». Краткое содержание книги:
Точно затова е затворила живота си за бившите съпрузи, отчуждената си властна майка и миналото в Торонто. Докато едно обаждане не разбива на парчета подредения и свят — майка й е застреляла напълно непознат пред десетки свидетели, без видима причина за агресията й.
Принудена да се върне в Торонто, Аманда ще трябва да се изправи срещу демоните си и да разкрие самоличността на жестокия кукловод, който стои зад публичното убийството. Ще успее ли тя завинаги да се откъсне от миналото си, или ще продължи да бъде „кукла на конци“?
Аманда рязко спира. Стъклената врата зад нея продължава да се върти и тя чувства вихъра, който създава. Значи ето къде се е случило, мисли си и души парфюмирания въздух за някаква минимална следа от кръв. Ето къде майка ми е застреляла човек.
Взира се в големия правоъгълен килим на цветя, който пресича обширното добре осветено фоайе, в търсене на петна по тъмната вълнена повърхност, но не вижда никакви, което означава, че без съмнение килимът е бил подменен. Не биха могли да позволят първото нещо, което посреща нищо неподозиращите посетители, да е голяма локва кръв. Не е точно идеята за добро първо впечатление.
Великолепна аранжировка от истински цветя е поставена върху махагонова масичка в средата на килима. Меднокафяв мрамор покрива стените и пода. Огледални колони се издигат към високия таван. На отсрещната стена са подредени стилните врати на асансьорите, отдясно на които е рецепцията. Вляво има лоби бар, както и няколко удобни сепарета, всяко с диванче и два стола в преливащи се нюанси на бежовото. Ето къде е седяла цял ден майка ми, в очакване да убие един от гостите, дава си сметка Аманда и се опитва да познае кой точно стол би избрала майка й.
— Аманда — вика я Бен от рецепцията — Искат някакъв личен документ.
Аманда тръгва към него, макар че краката й сякаш са изгубили чувствителността си. Струва й се, че коленете й всеки момент ще се подгънат и почва да се препъва. Бен незабавно се озовава до нея, подхваща я за лакътя и я повежда напред.
— Добре ли си?
— Доста бързо са почистили всичко — мърмори тя и с нетърпеливо тръсване наглава отхвърля неговото внимание. Подава паспорта си на служителя.
— Добър вечер, госпожо Травис. — Усмивката на младежа разкрива поне десетина зъба в повече от необходимото. — Приятно ми е да ви видя сред нас. Разбирам, че ще останете за седем нощувки.
— Не — остро го поправя Аманда.
Служителят видимо пребледнява, а зъбите му изчезват зад тънката линия на устните.
— Две нощи са повече от достатъчни. — Аманда се втренчва в бившия си съпруг, сякаш иска да му каже: какво на света е могло да те накара да си помислиш, че искам да остана цяла седмица?
Бен не казва нищо. Служителят на рецепцията протяга през бюрото един формуляр и й посочва къде да се разпише.
— Не ви ли трябва кредитната ми карта? — пита Аманда, понеже младежът не споменава нищо.
— Господинът вече се погрижи за това.
Аманда се усмихва сухо и му подава собствената си кредитна карта.
— Какво си мислиш, че правиш? — пита тя Бен тихо.
— Опитвам се просто да ускоря нещата.
— Сама мога да се грижа за себе си.
— Зная това. — Не доизказва очевидното: Вече си го правила. Но Аманда все пак го долавя.
Какво ли е правил Джон Молинс на рецепцията, когато майка й го е застреляла, пита се тя. Дали тогава не е говорел с точно този служител?
— Вие сте на шестнайсетия етаж — казва й младежът. Като цяло той изглежда твърде свеж, за да се допусне, че неотдавна е бил свидетел на хладнокръвно убийство. Подава й малък плик с картата за отключване на вратата и понижава глас, като че ли се кани да съобщи някакви новини от особена важност:
— Стая 1612. Ако имате някакви въпроси, моля не се колебайте да се обадите. Нуждаете ли се от помощ за багажа?
— Ще се оправим — осведомява го Бен, премята отново сака на рамото си и се отправя към редицата асансьори.
Аманда се кани да го спре, да му каже, че оттук нататък може да се справи и сама, че не е нужно да я придружава до стаята й, че само защото майка й е застреляла някого във фоайето на този хотел, не означава, че нея трябва да я наглеждат и пазят, че тя не е окаяната принцеса, която той смяташе, че спасява, когато се ожени за нея и че досега би трябвало по-добре да я е опознал.
Освен, разбира се, ако той не е в настроение за един бърз секс, решава накрая. Да си припомнят за кратко импулсивността на младостта, да си признаят, че все още ги изпълва старата химия, да опитат веднъж завинаги да я изхвърлят от телата си. Да се позабавляват и да забравят, че някога се е случило. Аз съм склонна на такова нещо, мисли си, докато той поставя сака й на мраморния под.
— Ще те оставя да се оправяш сама оттук нататък.
Аманда се опитва да не изглежда нито изненадана, нито разочарована. Така е по-добре, решава и се чуди, дали той ще предложи да вечерят заедно, след като се настани. Тя е гладна. Цял ден нищо не е яла.