Безпощадно
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-99-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Безпощадно». Краткое содержание книги:
Шекспир
Скандалът в лъскавия Роузууд не затихва — Ариа, Емили, Хана и Спенсър винаги са в епицентъра на драмата. Те загубиха приятели, попадайки под прицела на безпощаден преследвач, наричан А., и само по една случайност избегнаха смъртта. Но нищо не е приключило.
Ариа е пъхнала любовта на живота си във фризера. Емили проучва дивото у себе си. Хана се целува с врага. А някой от миналото на Спенсър — някой, когото тя никога не се е надявала да види отново — се завръща, за да я хване.
Но нищо от това не може да се сравни със случилото се през последната лятна ваканция. То е тяхната най-мрачна тайна досега и познайте кой ще я разкрие? Сега А. е решил на всяка цена да ги накара да си платят за престъплението и единственото по-плашещо от А. е страхът, че може би — само може би — те си заслужават онова, което ще ги сполети…
— Як — каза Емили с глас, който дори не можа да разпознае като свой. — Обзалагам се, че можеш да вдигнеш цял тон.
И като по чудо биячът се ухили, отстъпи встрани и отключи вратата. Емили се шмугна вътре, следвана от Кей. Вратата отново се затвори, заглушавайки шума от тълпата. Тъмният коридор миришеше на вкиснала бира и пот.
— О, Господи! — Емили притисна длан към устата си. — Не мога да повярвам, че го направих.
— Жестока си! — Кей я хвана за раменете и въодушевено я разтърси. — И сама не бих се справила по-добре. Това стискане на бицепса? Безценно е!
Тя хвана Емили за китката.
— Хайде. Да им се натресем на купона.
Стъпките им отекнаха по бетонения под. Двете стигнаха до тежка, облепена с афиши врата до противопожарния изход.
— На бас, че е това — прошепна Кей. Тя леко я бутна. — Ехо?
— Да? — разнесе се мъжки глас от другата страна.
Кей побутна вратата с крак. В тях се взряха четирима младежи, които бяха насядали по сгъваеми столове и изтърбушени фотьойли. Единият от тях носеше прилепнал костюм, останалите бяха с раздърпани тениски и дънки. Всички държаха отворени кутийки бира и гледаха „Полетът на Конкорд“ на малък лаптоп, поставен върху обърната каса от мляко. По стените бяха налепени плакати на различни групи, които бяха свирили тук — Джон Мейър, „Айрън & Уайн“ — и странна колекция от свързани с Бенджамин Франклин неща: бюстове, фигурки и изрязан от картон Бен Франклин в цял ръст.
— Кои сте вие? — Прилепналия костюм впери поглед в Кей и Емили.
— Аз съм Кей. — Тя влезе бавно в стаята. — А това е Емили. Решихме, че малко забавление ще ви дойде добре.
Прилепналия костюм смигна на останалите от групата. Те огледаха одобрително Кей.
— Аз съм Роб — каза Прилепналия костюм, протягайки ръка.
— Знам — отвърна Кей. Тя посочи към останалите. — А вие сте Юри, Стив и Джейми.
— Значи сте фенки, а? — попита младежът на име Стив.
— Очевидно. — Кей се понесе към малката масичка в ъгъла, върху която бяха наредени бутилки алкохол и разредители. Наля си питие, без да пита. — Защо някой не пусне музика? Танците не ви ли помагат да разпуснете преди концерт?
Музикантите се спогледаха, след което Роб скочи и пусна едно парче на Адел. Кей веднага започна да вие тяло, подканвайки момчетата да се присъединят към нея. Известно време те просто се хилеха, но после Роб стана и отиде при нея. Момчето на име Джейми седна на дивана до Емили.
— Често ли се промъквате зад кулисите?
Изведнъж Емили се смути, както когато Нейната Али я водеше по купоните на „Роузууд дей“ и я караше да разговаря с момчетата.
— Всъщност не. Но се надявам да нямаш нищо против.
Джейми махна презрително с ръка.
— Нашият мениджър ни държи заключени тук. Толкова ни е скучно. Приятелката ти е голяма работа, а? Абсолютно… заразна.
Емили се обърна и погледна Кей, която се вихреше из стаята. Ако тя беше заразна, Емили се надяваше, че ще я пипне. Тялото на Кей се движеше толкова грациозно и плавно, че Емили не можеше да откъсне очи от нея. Винаги бе искала да бъде като нея, момиче, което е способно да очарова всекиго, дори когато не го познава. Опита се да си представи Кей в „Роузууд дей“. Сигурно щеше да пъхне всички в малкия си джоб, точно както правеше Тяхната Али.
— Ем! — извика Кей откъм импровизирания дансинг. — Ела да потанцуваме! Това е любимата ми песен!
Емили се изправи и дръпна Джейми след себе си. Двамата се приближиха до Кей и се включиха в танца. Скоро всички припяваха на Адел. Кей вдигна телефона си над групичката и започна да прави снимки, като от време на време спираше, за да изпрати по някой есемес. Тя улови погледа на Емили и й намигна. Емили й намигна в отговор. Когато песента стигна до третия припев, Кей стрелна Емили с тайна усмивка.
— Страхотна си — прошепна Емили в ухото й при поредното разминаване.
— Ти също — прошепна Кей в отговор.
В ушите на Емили отекна слаб кикот. Тя рязко се обърна, внезапно застанала нащрек. За секунда й се стори, че вижда как някой наднича през прозорчето на вратата, която водеше към сцената. Някой русокос, може би.