Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
— Ей тази част винаги най-много ми се нрави — избърбори Рюкор. — Определянето на целта. Човек започва да изпитва задоволство.
— Но нали току-що обясни, — при това съвсем логично — обади се сър Еку, — че Императорът е твърде силен, за да можем да го победим.
— Ще се опитаме да се възползваме от мащабите на империята му — рече Стен. — И да го държим в позиция да реагира на събитията колкото се може по-дълго. — Той затрополи с пръсти по масата. — Ако успеем да привлечем силите му другаде… после… съвсем теоретично… преимуществото му няма да е от значение. Ще потърсим пролука — дори съвсем малка, дявол го взел, — за да ударим през нея. Не е необходимо да се справяме с всички, достатъчно е само да катурнем царя.
— Ако въобще това е възможно — възрази сър Еку, — защото все още сме изправени пред дилемата, която спря Тайния съвет.
— Тайният съвет изгуби шест години, за да търси решение за нея — съгласи се Рюкор. — И нямаше никакъв напредък.
— Мислил съм за това и преди. — Стен си припомни среднощния разговор със Синд, когато за пръв път заподозряха, че Императорът е побъркан. — Не съм сигурен, че това е чак толкова ужасна възможност. Да се живее без АМ2, имам предвид. Вярно е, че когато запасите ни свършиха — по времето на Тайния съвет, — нещата бяха доста зле. Но много същества се научиха да се оправят сами.
— Това ще е краят на междузвездните пътешествия — рече сър Еку. — Което означава, че скоро след това отново ще си станем чужди.
Стен сви рамене.
— Може пък да ни е от полза. Да започнем всичко отначало, а и може някой да открие начин да синтезира АМ2. — Той напълни чашата си със стрег. — Разбира се, ще е по-лесно, ако го заловя жив. Пия за успеха и прочее. За да измъкнем от него тайната на АМ2.
Рюкор намести едрото си тяло.
— Един сериозен проблем… който ще добавя към останалите. Ами ако грешим за безсмъртието? Ако последва поредният голям взрив. Предполагам, че би могъл да го имаш предвид и да се отдръпнеш на известно разстояние. Но тогава той ще изчезне, за да се върне отново след няколко години.
— Все още смятам, че това е трик — възрази Стен. — А може би го прави с огледала. Каквото и да е. Ако успея да му измъкна този двубой — и да закова царския му задник за дъската, — обещавам ви, че какъвто и номер да е подготвил, няма да извърна глава.
— Не виждам друг начин — съгласи се сър Еку. — Говорейки от името на манабийците — а аз имам това право, — ти предлагам нашата пълна подкрепа.
— И тя наистина ще ми е нужна — отвърна Стен. — Ще съм ви благодарен, ако положите необходимите дипломатически основи. Несъмнено в обстоятелства на пълна секретност.
— В интерес на истината — заяви сър Еку, — вече говорих тук-там по въпроса. Имаме доста естествени съюзници… от онези, който се появяват с успеха. Атаката ти върху телекомуникационната станция беше добро начало. Още по-добър знак е фактът, че продължаваш да избягваш сатрапите на Императора.
— Ще се старая да го правя и занапред — заяви суховато Стен.
— Ами аз? — намеси се Рюкор. — С какво мога да помогна в този величав кръстоносен поход? — Тя се оригна шумно. — Ама че интересна смес. Сър Еку, ще се наложи да те помоля за рецептата.
Стен се надигна.
— Рюкор, моя нежна утеха, ти идваш с мен. Ще се опитаме да се възползваме от ума ти, за да анализираме Императора.
— Ах! Ха! Най-сетне ще участвам. На оръжие! На оръжие!
Докато изтикат ваната на борда на „Виктори“, новата галантна помощница на Стен вече похъркваше щастливо.
10.
— Изглежда попаднахме в клопка — отбеляза Стен.
Синд изсумтя, като все още се стараеше да прикрие дъха си.
— Това летателен съд ли беше?
— Не мисля. В противен случай щях да го засека на визьора.
— Всъщност няма значение. Освен че ще трябва да се върнем назад по следите.
Той се измъкна от тежката раница и едва не се хлъзна надолу по стръмния заледен хълм. Назад по следите? Той се огледа.
Далече в ниското едва се различаваха двойните следи от техните ски, водещи нагоре из това немощно подобие на планина, на което бяха спрели. Преди около два километра склонът бе станал твърде стръмен и се наложи да пристегнат ските за раниците и да си поставят котки. Километър по-късно, при увеличаващ се наклон, двамата се завързаха с въже.