Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Боевая фантастика » Краят на империята
Краят на империята - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Краят на империята

Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:

Империята е потънала в хаос. Някога величественият имперски флот е разгромен и останките му догарят в космоса — жертва на една гражданска война, която заплашва да унищожи бъдещето на човечеството. Защото Вечният император не е човекът, за когото го мислят поданиците му — а може би и въобще не е човек.
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 197
Перейти на страницу:

— Не ме убивай. Моля те, не ме убивай.

Дрезгав, неуверен глас на старец.

Хиляда от хиляда души щяха да открият огън. Деветстотин деветдесет и девет гвардейци щяха да постъпят по същия начин.

Стен отдели пръст от спусъка.

— Не ме убивай — повтори старецът.

Светлината върху шлема на Стен блесна.

Пред него стоеше мършав мъж, истински ходещ скелет със сгърчени ръце, протегнати напред, сякаш се опитваше да спре смъртта, в лицето на човека в скафандъра пред него. Редките, сплъстени кичури бяха щръкнали над темето му.

— Нищо лошо няма да ти сторя — произнесе Стен.

Старецът бе облякъл една от официалните роби на Торесен, същата, с която Стен го бе виждал веднъж, по време на погребалната церемония на родителите му. Сигурно я бе откраднал от гардероба на Торесен?

Стен свали оръжието.

Килгър не последва примера му.

Той заобиколи отстрани.

— Кой си ти?

Гласът му, усилен от говорителите, отекна из помещението. Старецът трепна.

— Моля ви. Не толкова силно.

Килгър намали звука.

— Идентифицирай се.

— Никой не съм. Казвам се Дан Форте.

— Къде ти е корабът?

— Нямам кораб. Другите имаха. Те ме зарязаха тук. Казаха, че нямам право да живея. Казаха, че… няма значение какви ги наприказваха.

— Чудя се що ли е сторило туй приятелче, че да го зарежат?

— Може би е по-добре да не знаем.

— Аха. Само недей обръща гръб на тоз чакал.

Килгър приближи Форте — старецът отново потрепна — и го обискира с бързи и опитни движения.

— Чист е, метафорично казано, но ако си отворим шлемовете, ще е една воня…

— Дан, откога си тук? — попита Стен.

— Не от много време. Никак. — Старецът се разсмя, сетне продължи напевно: — Шишенце тук, шишенце там, храничка тук, храничка там, вдишай… издишай. — Песента му секна. — Нали знаете, че слънцето ще изчезне. Смятат да го взривят. Таанците знаят как да ги правят тия неща. Каквото знаят, винаги са го знаели, каквото подхванат, винаги го свършват.

— Боже, имай милост — промърмори Килгър. — Тоз нещастник трябва да е тук отпреди войната!

— А аз само гледам — продължи Форте. — Винаги гледам. Вземете ме с вас. Моля ви. Не ме изоставяйте. Имаше още един. Той носеше скафандър. Като вашите. И оръжие. Като вашето. Страхувах се да го помоля. Заради оръжието. Но тогава поне бях млад. И се боях повече. Сега не ме е страх. Няма от какво да се страхувам. Има ли всъщност?

Килгър свали дулото на оръжието.

— Няма, старче — произнесе той бавно. — Няма въобще от какво да са страхуваш. Ний сме ти приятелчета.

— Този човек остави ли нещо тук? — обади се Стен.

Форте потрепери.

— Тогава Мойсей дигна ръката си и с жезъла удари два пъти канарата… та обществото и добитъкът им пиха… Но Господ каза… понеже не Ме вярвахте, за да Ме осветите пред израилтяните, затова вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.

— Уф… Дан, вярваме ти.

— Тогава ударете по стената! — провикна се Форте и размаха ръце.

Алекс и Стен се спогледаха. Стен кимна. Алекс сви рамене, вдигна уилигъна, насочи го към стената, на която Торесен бе окачвал оръжията си, и стреля бързо четири пъти. По един във всеки ъгъл.

Стената рухна като дяла плоча.

Зад нея, в тясното скрито помещение, се намираше Тайната. Чували, чували и пак чували с идентични кутии за съхраняване на файлове.

Стен пристъпи напред. Наведе се над една кутия. Беше изписана прилежно, с познатия, изряден почерк на Махони.

Убийства, Успешни

Официални откази

Скрити улики

Последващи слухове

Собствени теории

Друг случай:

Потайните години

Системна политика

Разпоредени убийства

Първи доставки на АМ2, осигурени от

Института за филантропия

И друг:

Експедиция „Сибола“

Научни списания — Експедицията е предложена като възможност

Липсват други сведения

Липсва съхранена информация

Само собствени теории

Стен едва сега осъзна какво вижда пред себе си.

Той не знаеше — а подозираше, че и Махони не е знаел — дали в тези кутии се съдържа Тайната, която ще унищожи Вечния император — или поне Тайната, която би могла да помогне за това. Но знаеше, че в кутиите има достатъчно опасни данни за Императора, за да е готов да рискува своята гвардия, за да ги открие. Това бяха бележки от една ненаписана биография.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 197
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)