Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
- Опитайте се, моля ви. Не разполагаме с много време, Мама.
- Търпение, Джордж сан - отново се усмихна тя.
- Да ви звънна ли след няколко часа?
- Не, Джордж сан. Аз ще ви потърся.
14.
Стеф
Дамата с кимоното приготвяше нещо зад бамбуковия параван. Стеф притисна корема си с длан и зачака световъртежът да премине.
Мисълта за храната беше изкусителна, въпреки че тази навъсена и строга жена я плашеше. Може би трябваше да остане, поне за мъничко. А възрастната дама явно беше наясно с репутацията на „Ропонги“.
Все още не можеше да определи дали се намира в магазин за платове, шивашко ателие или в нещо съвсем друго. Сигурно беше само едно - този дом нямаше нищо общо с клубовете с компаньонки и нощния живот в „Ропонги“.
Помещението беше преградено от два бамбукови паравана. В ъгъла имаше дървено бюро с касов апарат, до който се виждаха ножици и ролка опаковъчна хартия. На по-близкия параван бяха окачени четири красиви кимона.
Едното беше морскосиньо с избродирани бели цветчета - толкова ефирни, сякаш бяха издухани върху плата. Стеф имаше чувството, че ако помръдне, листенцата ще литнат във въздуха.
Жената, която вече беше кръстила „госпожа Кимоно“, излезе иззад втория параван с миниатюрна масичка с четири крачета, върху която имаше чаша студен черен чай, украсени с розови и сребристи вишневи цветчета пръчици за хранене, купичка ориз, малка чинийка с черна течност и някаква странна заоблена купчинка.
- Не разбирам - промърмори Стеф. - Не искам да ви обидя и съм ви много благодарна, но защо сте толкова мила? Аз съм нищо за вас - просто едно глупаво момиче, което падна на улицата...
Госпожа Кимоно коленичи с изненадваща грациозност и постави масичката пред нея.
- Бих помогнала на всеки, изпаднал в беда - отговори тя. - Така съм възпитана. Но... Някога имах дъщеря. Бих се радвала, ако някой я нахрани, когато е гладна.
- Някога? - попита Стеф и протегна ръце към подноса.
- Не! - рязко каза жената, издърпа подноса и го постави на пода. Късите крачета го издигнаха няколко сантиметра над бамбуковата рогозка.
Едва тогава Стеф видя какво плуваше в чинията с кафеникава течност.
Око.
- Лека японска закуска - обяви госпожа Кимоно. - Много полезна за здравето. Някога я приготвях за дъщеря си.
След тези думи в погледа й се мярна тъга.
- Благодаря - прошепна Стеф, без да отделя поглед от окото.
Жената се изправи и отстъпи няколко крачки назад, гледайки я с очакване.
- Яж - подкани я тя.
- Не съм сигурна, че мога да ям това - прошепна Стеф и погледна към бамбуковата рогозка на пода. Изглеждаше чиста. Никак не й се щеше да повърне насред магазина на тази жена.
- Можеш, разбира се. Не се глези.
- Не се глезя! - гневно я стрелна с очи Стеф, но жената спокойно издържа на погледа й. - От какво... животно е това око?
- От риба.
Стеф вдигна пръчиците. В Англия се беше упражнявала да борави с подобни прибори, но все още беше далеч от съвършенството. А и окото изглеждаше доста хлъзгаво.
- Споменахте момичетата, които работят в „Ропонги“ -подхвърли тя, без да отделя поглед от онова нещо, което бавно се въртеше в чинията. - Чудех се дали... Вероятно няма значение, но вчера зърнах една приятелка, която работи в „Каламити Джейнс“. Не бях я виждала от години и ми се стори някак...
- Остаряла? - подхвърли госпожа Кимоно.
Стеф не се беше запитала дали Джулия изглежда остаряла. Но възрастната дама беше права.
- Да - кимна тя. - Освен това се престори, че не ме познава. Стори ми се Странно. А друга моя приятелка, Анабел, с която трябваше да сме съквартирантки, просто е изчезнала. Това не е типично за нея. В училище не беше такава. Човек можеше да разчита на нея. Сигурна съм, че е добре, но... тук наистина ли е безопасно?
- Да - кимна жената и направи загребващо движение с ръка. - Напълно безопасно. Най-опасното нещо тук са гайджин, чужденците. Хайде, яж.
- Добре - кимна Стеф.
Изпита облекчение от факта, че „Ропонги“ е „напълно безопасно място“, но мрачните мисли отказаха да напуснат съзнанието й. Вдигна пръчиците и започна да преследва окото в чинията.
- Чакай! - вдигна ръка жената. - Можеш и да пиеш, ей така... - Направи движение, сякаш вдига чинията към устните си, после я тикна в ръцете й.
- Благодаря.
Стеф предпазливо изля съдържанието на чинийката в устата си. После задъвка окото, без да диша, но въпреки това усети, че ще повърне всеки момент. Всъщност вкусът му беше приемлив - на сол и риба, но най-трудно й беше да сдъвче жилавото и лигаво съдържание, което отскачаше между зъбите й като напоен с храчки сюнгер. Направи опит да си представи, че се намира в някой лондонски магазин за деликатеси, където опитва някакъв странен и изключително скъп хайвер.