Малкаса Пойнт
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малкаса Пойнт». Краткое содержание книги:
Какъв е мистериозният Звяр, който в продължение на десетки години унижава жертвите си нощем по най-жесток начин? Съществува ли той наистина? Дали е главното действащо лице в зловещата инсценировка, в пошлия и безчовечен бизнес?
Млади хора, случайно попаднали в градчето Малкаса Пойнт, придобило мрачна слава с „Къщата на Звяра“, изживяват неочаквано голяма любов. Но на тях се пада и незавидният жребий да проникнат в свърталището на Звяра, да открият тайнственото същество, да го унищожат и прекратят злодеянията.
Динамичното действие с неочаквани обрати, кървавите схватки и убийствата, свързани с неподозирани тайни, държат в постоянно напрежение читателя, провокират въображението му.
— Какво ще търсиш там?
— Дупката.
— Дупката на Звяра? За бога, за какво ти е?
— Трябва да видя дали е там.
— О, не съм съвсем сигурна.
— Искаш ли да те закарам обратно?
Тя въздъхна.
— Шегуваше се, когато говореше за „приключение“, нали?
— Сигурно ще е забавно, не мислиш ли?
— Исусе!
— Много е вероятно да не намерим нищо. Ако дупката изобщо съществува, навярно е добре прикрита. Може досега дори да е засипана. Но ако я намерим, разбираш какво означава това.
— Предполагам, че дневникът не е фалшификат.
Завиха и зад гърба си оставиха тъмния участък на пътя.
Пред тях, осветена, се простираше главната улица.
— Може също така да означава — продължи Брайън, — че имаме достъп до къщата.
— Сега вече знам, че си луд.
Той плъзна поглед по стройното й тяло.
— Може би тялото ти е съвсем подходящо по ръст…
— Изобщо не си въобразявай такова нещо!
Брайън се засмя.
— Всъщност искам само да разбера къде е дупката и да направя няколко снимки. Тунелът към къщата вероятно отдавна е зазидан. Освен ако Звярът не продължава да го използва.
— Трябваше да ми кажеш. Много ли се забавляваш?
— Чудесно.
Тя тихо се засмя, докато се взираше през стъклото. След това го погледна.
— Предполагам, че си прочел дневника. Какво мислиш?
— Тази Торн или е имала много жива фантазия, или наистина в мазето е попаднала на нещо доста странно.
— Доста странно?
— Повече от странно.
— Да.
— Много лошо, че описанието не е с повече подробности.
— На мене ми стига и това, което е описала — Джанис притисна коленете си и кимна надясно. — Виж, това е домът на Куч.
Брайън погледна към тухлената къща, разположена малко по-навътре от пътя.
— Забелязваш ли нещо особено в нея?
— Не.
— Няма прозорци. Там живее Маги, собственицата на „Къщата на Звяра“. Говори се, че е построила дома си без прозорци, за да не влезе Звярът.
— Малко е прекалила — отбеляза Брайън.
Обърна глава и започна да наблюдава „Къщата на Звяра“, докато караше бавно покрай нея. Прозорците отразяваха лунната светлина. Невзрачните сиви стени бяха осеяни със сенки.
— Сигурно е много приятно вътре през нощта.
— Достатъчно зловещо е и през деня. Не мислиш ли, че е по-добре да потърсиш дупката на дневна светлина?
— Не искаме да привличаме вниманието.
— Онова нещо действа през нощта.
— Страх ли те е?
— Просто мисля, че ще ти е по-лесно да намериш отвора на светло.
— Струва си да опитам.
— Как така г-н Харди не дойде?
— Страхлив е.
— Умен е.
— Аз ще те защитавам — каза Брайън и я потупа по коляното.
— Благодаря ти.
Насочи колата по един завой и далечните светлини на главната улица на Малкаса изчезнаха в задното огледало.
Пътят свиваше нагоре през гористите хълмове. Продължи повече, отколкото искаше, търсейки по-широк участък, където да остави мерцедеса. След като намери подходящо място, спря и изгаси светлините.
— Господи! — измърмори Джанис.
— Какво?
— Много е тъмно.
— Още по-добре. Ще мога да се промъкна незабелязано, скъпа.
Нахлузи каишката на фотоапарата около врата си и слезе от колата. Докато Джанис мърдаше неспокойно на предната седалка, той отвори задната врата. Взе одеяло и фенерче от пода.
— За какво ти е одеялото? — прошепна Джанис.
— В случай, че решим да се гушкаме.
Тя го погледна и нищо не каза.
Тръгнаха да пресичат пътя. Джанис вървеше близо до него.
— Всъщност — каза Брайън, — одеялото ще ни потрябва в случай, че намерим дупката. Искам да направя няколко снимки, а с одеялото ще закрием светкавицата.
— Много умно.
— Разочарована ли си?
— Естествено.
Вървяха покрай шосето, надолу по склона към града. Каубойските ботуши на Джанис отекваха силно по паважа. Когато вятърът се втурваше между дърветата, Брайън имаше чувството, че чува шум от приближаваща кола и често поглеждаше през рамо.
— Неспокоен ли си? — попита Джанис.
— Не искам някой да ме премаже.