Малкаса Пойнт
- Автор: Лаймон Ричард Карл
- Серия: Beast House Chronicles #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Върбанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малкаса Пойнт». Краткое содержание книги:
Какъв е мистериозният Звяр, който в продължение на десетки години унижава жертвите си нощем по най-жесток начин? Съществува ли той наистина? Дали е главното действащо лице в зловещата инсценировка, в пошлия и безчовечен бизнес?
Млади хора, случайно попаднали в градчето Малкаса Пойнт, придобило мрачна слава с „Къщата на Звяра“, изживяват неочаквано голяма любов. Но на тях се пада и незавидният жребий да проникнат в свърталището на Звяра, да открият тайнственото същество, да го унищожат и прекратят злодеянията.
Динамичното действие с неочаквани обрати, кървавите схватки и убийствата, свързани с неподозирани тайни, държат в постоянно напрежение читателя, провокират въображението му.
— Всички, които оцеляха в тази схватка, ще повторят същата история.
— Трябва да я разкажеш на онзи тип, Харди — предложи Джек. — Може да я опише в някоя книга.
Сервитьорката пристигна с напитките. Имаше по две от всяка. Тя ги разпредели, а Ейб плати.
— Веднага ще донеса предястията — каза тя и отнесе подноса.
Ейб избърса с пръст гърлото на бутилката с мексиканска бира и я надигна.
— Ето защо — поясни той, — не мога да отрека съвсем книгата на Харди. Но това не означава, че непременно му вярвам.
— Нора предполага, че е дошъл в града, за да пише за „Къщата на Звяра“.
— Той отрича — каза Нора. — Но аз съм по следите му. Когато утре посети къщата, ще съм там. Дори ако трябва да отида сама.
— Искаш ли да ти правя компания?
— С удоволствие.
Ейб погледна Тайлър.
— Имаше ли късмет днес? Успя ли да намериш приятеля си?
— Не. Открихме дома му, но вече не живее там.
— Разбрахме, че работи в „Къщата на Звяра“ — добави Нора. — Хей, ако се възползваме от обстоятелствата, може да ни пусне безплатно.
— Не зная — каза Тайлър.
— Тайлър има слаби нерви!
9
Останал сам в стаята си, Брайън Блейк взе телефона и набра номера на рецепцията. Отговори мъж, но Брайън се беше подготвил и за този случай.
— Извинете за безпокойството, но в стаята няма кофа за лед.
— Веднага ще Ви изпратя, господине.
— Благодаря много — каза той и затвори.
Отиде до междинните врати и отвори тази от своята страна. Гормън, който препрочиташе дневника, вдигна поглед към него.
— Идва насам — съобщи Брайън. — Надявам се.
— Отлично. Забавлявай се, но внимавай как се отнасяш с нея. Не трябва да я настройваме враждебно.
— Можеш да ми вярваш.
— Имам ли друг избор?
Смеейки се, Брайън затвори вратата. Извади от куфара светлокафяво яке и пъхна ръце в ръкавите. Точно закопчаваше копчетата, когато чу леко почукване.
— Рум-сървис? — извика той.
— Кофата Ви за лед — беше Джанис.
Брайън се усмихна и отвори вратата.
— Напълних я — каза тя.
— Благодаря — взе пластмасовия съд и я покани. — Влез за минутка.
Тя пристъпи и огледа стаята, като че ли очакваше да види Гормън. Беше се преоблякла в дънки и сиво-синя фланела.
— Как си? — попита Брайън и затвори вратата.
— Имаш предвид след джина? Вече съм добре, но наистина се напих. Почти пропуснах вечерята.
Той завърза колана на якето.
— Какво ще кажеш за едно приключение?
Тя изглеждаше заинтригувана.
— В какъв смисъл?
— Гормън ме помоли да проверя нещо. Ще дойдеш ли с мен?
— Докъде?
— Няма да ти кажа.
— Пеша ли ще отидем или с кола?
— С кола, после пеша.
— Колко време ще ни отнеме?
— Един час и нещо. Зависи.
— От какво?
— Дали ще имаме късмет.
— Звучи загадъчно.
— Ще участваш ли в играта?
Тя вдигна едното си рамо.
— Нямам друго предвид. Ще кажа на татко, че отивам на разходка.
— Ще ти повярва ли?
— Естествено. Често се разхождам. Тръгни по пътя и ме чакай.
Брайън й кимна с глава да върви. След това занесе фотоапарата до мерцедеса. Потегли бавно през паркинга, сви по посока на града и спря встрани, до пътя. Нямаше никакво движение. Изгаси фаровете. Поглеждайки назад, видя Джанис да излиза от рецепцията ида слиза по стълбите на верандата. Вървеше бързо, като подскачаше, сякаш й се искаше да затича. Докато пресичаше пътя, Брайън отключи дясната врата.
— Всичко е наред — каза тя, докато се качваше.
Затвори вратата и Брайън усети приятен лек аромат.
Той се усмихна. Не бе усетил парфюма, докато бяха в стаята. Дали не го беше сложила заради тяхното „приключение“?
— Сега, най-сетне ще ми кажеш ли къде отиваме?
Той включи фаровете и излезе на шосето.
— „Къщата на Звяра“ — отговори той и видя как устата й се отвори широко.
— През нощта? Без мене! Ти си полудял!
Той се засмя.
— Шегуваш се, нали?
— Да, наполовина.
— Само наполовина?
— Ще стоим извън оградата. Искам да огледам мястото отзад.