Сексът и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Ахчийска
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Сексът и градът». Краткое содержание книги:
— Да — усмихна се мило Бел. — Миранда е нашият Бил Питман. Основателят на Ем Ти Ви, нали знаете?
— О, да, знам — отвърна Рита. — Мъжът ми работи в Си Би Ес. Ще му кажа, че сме се запознали, Миранда. Той със сигурност… Всъщност му бях секретарка. Докато не се разчу, че ходим. А той беше женен.
Рита и съгражданките й се спогледаха.
Кари се пльосна до нея и неволно я поля с водка.
— Много съжалявам — каза. — Днес съм толкова непохватна! Салфетка?
— Няма нищо — отговори Рита.
— Това е очарователно — продължи Кари. — Да разведеш семеен мъж! Аз не бих успяла. Накрая вероятно ще се сприятеля с жена му.
— За целта има курсове — добави иронично Сара.
— Да, но аз не искам да ходя на курс с неудачници — отвърна Кари.
— Познавам доста хора, които са ги посещавали. Много са полезни — възрази Бриджид.
— Кой ни беше любимият? — попита Рита. — По садомазохизъм. Как да бъдеш господарка.
— Само с камшик мога да задържа моя буден — каза Бриджид. — Семеен секс.
Люси се засмя дръзко.
Кари стана и се прозя:
— Някой знае ли къде е тоалетната?
Не отиде до тоалетна. Не беше и толкова пияна, колкото изглежда. Вместо това се качи на пръсти по застланите с ориенталска пътека стълби, мислейки си, че ако беше Джоли, вероятно щеше да знае какъв вид е пътеката, защото от такива неща се очакваше да разбира съпругата на богат банкер с къща в предградията.
Влезе в спалнята. Подът беше застлан с дебел бял килим, навсякъде имаше фотографии в сребристи рамки, някои — професионални снимки на Джоли по бански с преметнати през рамо дълги руси коси.
Кари се взира дълго в тях. Какво е да си Джоли? Как успя? Как намери мъж, който се влюби в теб и ти осигури всичко това? Тя беше на 34 години, но никога не беше й се случвало и беше твърде вероятно да не й се случи.
А точно с мечти за такъв живот бе израсла, вярвайки, че ще го получи само като пожелае. Но мъжете, които искаш, не искат брак или пък теб; а тези, които искат брак, са твърде скучни. Влезе в банята. От пода до тавана — черен мрамор. Биде. Може би провинциалните съпрузи, за разлика от мъжете в града, не правеха секс, ако жените им не бяха се подмили току-що. Кари едва не изпищя.
Видя цветна фотография на Джоли, 36х42 см, а ла Деми Мур, само по оскъден, разтворен отпред пеньоар, разкриващ грамадни гърди и огромен корем. Джоли гледаше гордо в обектива, положила ръка над пъпа си, който стърчеше напред като къс ствол. Кари пусна водата и слезе запъхтяна.
— Отваряме подаръците — смъмри я Бриджид.
Кари седна на стол до Миранда.
— Какво ти става? — попита тя.
— Снимка. В семейната баня. Виж я — отговори Кари.
— Извинете — каза Миранда и излезе.
— Какво правите? — поинтересува се Джоли.
— Нищо — отвърна Кари. Погледна бъдещата булка, която държеше чифт червени копринени пликчета, обрамчени с черна дантела. Всички се смеха. Както се прави в такива случаи.
— Какво ще кажете за снимката? — попита Миранда. Влакът ги полюшваше леко на връщане към града.
— Ако някога забременея — каза Бел, — девет месеца ще си седя вкъщи. Никого няма да виждам.
— На мен би ми допаднало — обади се замислено Сара, загледана през прозореца. — Те имат къщи, коли, бавачки. Животът им изглежда уреден. Завиждам им.
— И какво вършат по цял ден? Това бих искала да знам — заяви Миранда.
— Дори не правят секс — добави Кари. Тя мислеше за новото си гадже Тузаря. Засега всичко беше чудесно, но какво щеше да стане след година-две — ако издържаха толкова?
— Да знаете какво чух за Бриджид! — възкликна Бел. — Докато бяхте горе, Джоли ме привика в кухнята. „Дръж се добре с Бриджид — рече. — Тя току-що разбра, че мъжът й Тад има връзка с друга.“
„Другата“ била съседката й Сюзън. Двамата с Тад работели в града и цяла година пътували заедно до влака. Бриджид ги видяла една вечер в десет часа пияни в колата, която била паркирана в глуха уличка на края на булеварда. Тя разхождала кучето.
Отворила вратата и потупала Тад по голия задник.
— Уитън е болен от грип и иска да пожелае „лека нощ“ на татко си — рекла и си влязла вкъщи.
Цяла седмица не казала нищо, а Тад ставал все по-неспокоен и понякога й звънял по десет пъти на ден от службата. Когато се опитвал да повдигне въпроса, тя заговаряла за двете им деца. Накрая, в събота вечер, когато се наливал с маргарити на верандата, Бриджид му заявила: