Сексът и градът
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Ахчийска
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Сексът и градът». Краткое содержание книги:
— Минаваш на „червено“, караш срещу движението. Може да си престъпник — обясни Честър.
— Сякаш между краката ми има голямо стоманено нещо, което пулсира пред мен — каза друг „велосипедист“, помолил да остане анонимен.
— В момента ръката ми е на колелото — заяви Кип, литературен агент, по телефона от кабинета си. — Да караш колело в града, те кара да се чувстваш свободен. Сякаш се носиш над масите. На колелото си съм доста по-безстрашен, отколкото в други моменти от живота си. На него съм най-добър, напълно в тон със себе си и с града.
Велосипедистите не карат какво да е. Те не биха се качили на бързите високотехнологични планински катерачи. Не признават свръхмодерните аксесоари. Типичен пример е г-н „Ню йоркър“, който има елегантен трискоростен велосипед с кошница отзад и с калници. Колелото трябва да излъчва носталгия.
— В кошницата слагаш покупките — обясни той, — компютъра и материалите за работа.
— Държа на велосипеда си колкото на кучето и на бебето — каза Кип. — Грижа се за него, чистя го старателно.
Като слушаш „велосипедисти“ да говорят за колелата си, често имаш чувството, че става дума за жени.
— Обичам колелото си, човек може да се привърже към него — твърди някой си Б. Б., — но истината е, че велосипедите не се различават кой знае колко един от друг.
— Бях се побъркал по едно колело — разказа Кип. — Беше с алуминиева рама, която чистех и лъсках. Доста често. Но го откраднаха. Бях съсипан емоционално. Преживях го едва когато си купих ново колело и го разкрасих.
В Ню Йорк често се крадат велосипеди, както и гаджета.
— Влезеш за десет минути в книжарница, и не си намираш колелото — каза г-н Екълс.
Това обаче невинаги е проблем, както посочи г-н „Ню йоркър“.
— Колелото се изплаща за три месеца, ако го сравниш с цената на билета за метрото — обясни. — Или за месец, ако пътуваш с такси.
Велосипедът е и полезен инвентар, когато имаш среща с жена.
— Той е подходящ за начало на разговор — каза Тад, писател. — Може и да се засуетиш около него, когато трябва да преодолееш смущението си.
Колелото очевидно е и показател дали ще се стигне до секс.
— Една жена ми се разсърди, когато предложих да отида до тях с колелото — поясни Тад. — От друга страна, ако жена ти каже: „Вкарай го вътре“, е много секси.
— По това, дали жената ще ти позволи да вкараш колелото си у тях, съдиш за характера й — каза г-н Екълс. — Ако е твърде педантична, няма да го иска в дома си.
Но понякога велосипедът не е просто велосипед — и жените, изглежда, го знаят.
— Гледат подозрително на теб. Защото си мобилен и независим — обясни г-н Екълс. — А в крайна сметка — и не много изискан.
— Във велосипеда има нещо питърпановско — каза пък Кип. — Това отчасти е и причината вече да не ходя навсякъде с него.
— Колелото говори и за известна себичност — съгласи се г-н Екълс. — Не можеш да предложиш на никого да го закараш. А велосипедистът изглежда твърде свободен.
Той добави, че на 50 години има десетина причини да не се е оженил, „нито една достатъчно убедителна“.
Колелото предполага и известна стиснатост. Една жена — зам. редактор на лъскаво мъжко списание, си припомни среща с „велосипедист“, с когото се запознала на представяне на книга. След като я заговорил, той й определил среща в приятен ресторант в горен Уест Сайд. Закъснял, дошъл с велосипед (тя чакала отвън, пушейки цигара след цигара), а като седнали и разтворили менюто, казал:
— Извинявай, но изведнъж ми се прияде пица. Нямаш нищо против, нали?
Станал.
— Не трябва ли… — попитала тя, поглеждайки към келнера. „Велосипедистът“ я сграбчил за ръката и я избутал навън.
— Ти отпи само няколко глътки вода. А аз дори не наченах своята. Не е нужно да плащаме.
Отишли у тях и си поръчали пица, а после той минал в настъпление. Срещнали се още няколко пъти и „велосипедистът“ все настоявал да дойде в десет часа и да си поръчат храна за вкъщи. Жената най-накрая го зарязала и тръгнала с банкер.
„Велосипедистите“ често допускат грешката да се опитат да превърнат приятелките си във „велосипедистки“. Джоана, която е израсла на Пето авеню и сега работи като вътрешен дизайнер, на практика се омъжи за „велосипедист“.