Точно в полунощ
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #22
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Точно в полунощ». Краткое содержание книги:
Докато търси мистериозната жена, Ричър попада на частен детектив, нает от близначката на С. Р. С. Тя не е чувала сестра си от две години. Двамата мъже тръгват по следата, която води на запад, към Уайоминг. Колкото повече напредват, толкова по-опасен става теренът. Оказва се, че пръстенът е малка брънка от тъмна верига. Но единственото, което бившият военен полицай иска, е да открие жената. Ако тя е добре, той ще си тръгне. Ако ли не... е, тогава Ричър няма да се спре пред нищо.
Ричър обиколи района, за да се ориентира. Железопътната линия беше на запад. Университетът се намираше на изток. На юг се простираше шосето за Колорадо, а на север бе Каспър, откъдето току-що бе пристигнал. Тръгна на запад към релсите и се отби в първия бар, който привлече погледа му. На една от стените имаше огледало с дупка от куршум. Явно някой стар десперадо бе влязъл тук, ядосан на някого или нещо. Може дупката да беше истинска, а може и да не беше. На огледалото му бе все едно.
В салона цареше тишина, клиентите са брояха на пръсти и барманът разполагаше с предостатъчно време. Ричър го попита как да стигне до Мюл Кросинг. Онзи отвърна, че никога не е чувал за това място.
— Какво търсиш? — попита един клиент, който имаше пяна на горната устна от дългата глътка, която бе отпил от бутилката.
Може да обичаше да помага на хората, а може да обичаше да си пъха носа в чуждите работи. Или пък бе местен всезнайко, който искаше да блесне със знания.
Или комбинация от трите.
— Мюл Кросинг — отвърна Ричър.
— Че там няма нищо! — възкликна непознатият. — Само един магазин за фойерверки.
— Чух, че е малък град.
— Това е малък град. Мюл Кросинг е просто точица на картата. Едно време имаше поща, но я затвориха преди двайсет години. Мисля, че има битпазар. И магазинче, от което да си купиш нещо безалкохолно или чипс. Но няма бензиностанция, в това съм сигурен.
— Колко жители има?
Непознатият отпи нова глътка от бутилката.
— Петима или шестима.
— Само?
— Собственикът на битпазара със сигурност, но онзи с фойерверките — едва ли. Кой би искал да живее над магазин за фойерверки? Аз лично не бих могъл да мигна на подобно място. Предполагам, че живее другаде. Има един черен път в планините. Там има няколко хижи… четири-пет. Според пощенската служба всички те се числят към Мюл Кросинг. Предполагам, че затова там имаше поща. И пощенски код. За пет души. Но така стоят нещата в Уайоминг.
— Къде по-точно се намира Мюл Кросинг?
— На четирийсет минути южно от тук. Тръгни по щатското шосе в посока Колорадо. Оглеждай се за билборд с римски свещи.
Ричър се върна на ъгъла на Трета и Гранд. Беше изпълнен с оптимизъм относно вероятността някой да го качи на стоп. Вляво се намираше университетът, а направо — само на един час път — щатът, който бе легализирал марихуаната. Но пък започваше да се стъмва. А и Мюл Кросинг определено не беше оживен метрополис.
От друга страна, собственикът на битпазара живееше там. И вероятно имаше звънец на вратата.
Ричър тръгна на юг по Трета улица, протегна ръка и изпъна пръст нагоре.
Накамура взе асансьора и слезе два етажа по-надолу, тъй като именно там се намираше отделът за компютърни престъпления. Откри приятеля си на работното му място. Той беше извадил двата телефона от пакетите и сега те лежаха един до друг на бюрото му. Дисплеите им бяха празни.
— Спящ режим — обясни той. — Всичко е наред.
— Откри ли номера?
— Трябва да проявиш въображение и да изиграеш една пантомима. Представи си, че работиш на конвейера в някоя китайска фабрика. Не, по-вероятно е тази работа да е автоматизирана и кракът ти изобщо да не е стъпвал във фабриката. Представи си, че си машина. Телефонните номера се записват върху СИМ карти, които се купуват на едро от мобилните оператори и се поставят в апарата в самия край на производствения процес. После идва ред на фолиото и картонената опаковка. Кутиите се плъзгат една след друга по лентата и се редят в големи кашони, които се движат по друга лента. Колко телефона смяташ, че има в един кашон?
Накамура се замисли и отговори:
— Вероятно десет. Магазини за хранителни стоки като този, от който ги купих, не биха взели повече от десет апарата наведнъж. Същото се отнася и за дрогериите. Производителите би трябвало да познават пазара си. Затова става въпрос за малък кашон. Малко по-голям от кутия за обувки.
— А номерата последователни ли са?
— Това би ни помогнало много.
— Да предположим, че са. Защо не? Производителите разполагат с голямо количество номера. Да речем, че телефоните вървят по конвейера и падат в кашона в строга последователност — едно, две, три и така до десет. Дотук добре. Но не знаем какво се случва, когато ги извадят. Това е мястото, когато трябва да влезеш в ролята на продавач. Разрязваш тиксото, с което е залепен капакът на кашона, и редиш съдържанието му на двата рафта зад касата. Покажи ми как ще го направиш.