Забравената стая

-      Откри ли нещо?

-      Да, открих нещо. Но имам нужда от помощта ти.

Олафсон простря ръце настрани с дланите нагоре, сякаш искаше да каже: Цял съм на твое разположение.

Лоугън остави мешката си на единия от столовете пред бюрото и се отпусна на другия. Отвори мешката и извади нещо отвътре: силно обгоряло парче хартия в плик за писма. Подаде го на Олафсон, който започна внимателно да го разглежда.

-      Намерих го сред купчина пепел от изгорени документи в камината на забравената стая - обясни Лоугън.

Олафсон продължи да го гледа.

-      Трима мъже в бели престилки, застанали зад някаква работна маса.

-      Не някаква, а работната маса, която още е в стаята. Може да се потвърди по дълбоката драскотина близо до левия ъгъл.

-      Дори да е така, невъзможно е да се установи самоличността на хората. Горната част на снимката е изгоряла до гърдите.

-      Това е така - съгласи се Лоугън. - Въпреки това снимката може да ни каже нещо. - Той отново зарови в мешката и извади парче хартия, сгънато на две, и вдигна долната половина така, че директорът да може да я види. Беше ярко изображение като в комикс на един преувеличено закръглен мъж, застанал на корабна палуба при силно вълнение, облечен в синьо яхтсменско сако, бели шорти и моряшка шапка. Мъжът гледаше вторачено надолу към очевидно болна от морска болест жена, която лежеше завита с одеяло на шезлонг.

Олафсон се вторачи в снимката.

-      Какво за нея?

Сега Лоугън откри горната половина и Олафсон можа да види целия лист. Логото на списание „Ню Йоркър“ заемаше горната част от листа заедно с дата: 16 юли 1932.

- Библиотеката в Нюпорт притежава чудесна сбирка от периодични издания - обясни енигмологът. - Не ми позволиха да донеса оригинала, но ми направиха цветно копие на корицата.

-      Не разбирам - оплака се Олафсон.

-      Разгледай по-внимателно изгорялата снимка. Виждаш ли тези листа и периодични издания на бюрото? Твърде са замъглени, за да може да се различат, като се изключи корицата на списанието, на която се вижда дебелак в странна яхтсменска униформа. Вгледай се внимателно. Едва се различава, но въпреки това си личи, че не е корица на лъскаво списание като „Колиърс“, „Лайф“ или „Сатърди Ивнинг Поуст“. На мен ми заприлича на типична корица на „Ню Йоркър“. - Той прибра листа обратно в мешката. - Сега разполагаме с terminus post quern, или граница, до която се е работило в това помещение. Значи е било използвано най-малко до лятото на 1932 г.

-      Разбирам.

-      Същевременно слага край и на въпросителните кой е използвал помещението. „Лукс“ са използвали помещението съвместно или вместо първия собственик на замъка. Като стана дума за собственика: проверих оригиналните чертежи в кабинета на Стречи. Те не включват забравената стая. - Лоугън взе обгарялата част от снимката, сложи я в плика и я прибра в мешката. - Чувал ли си за нещо, наречено Проект „Грях“?