Писма до едного и мнозина

На духовната същност на всеки земен човек отговарят точно определени, достъпни единствено нему форми на духовно преживяване и броя на възможните им комбинации е безкраен, затова е абсолютно невъзможно те да бъдат описани всички поотделно, нито дори да бъдат по-общо характеризирани по групи. Но тъй като от възпитанието на представната способност зависи изключително много, а и за устремения към Духа земен човек е добре да научи още в земното си проявление какво може да му се разкрие като духовно преживяване, по-добре е той да узнае за всичко, което е постижимо за човешкия опит в тази сфера, отколкото да му посоча само най-общото и да премълча всички по-особени случаи. Веднъж вече Ви казах, че всеки добросъвестен пред самия себе си търсещ твърде скоро ще разбере кое в моите напътствени текстове се отнася специално до него, но неговото прозрение в естеството на всичко духовно само би се разширило и задълбочило, ако той научи и за други възможности, за които спонтанно чувствува, че те не се отнасят до него, макар за други именно това да е правилният път към същата цел.

Проява на мрачен, тласкан от слепи нагони атавизъм, очевидно обясним с произхода на животинското ни тяло от субстанцията на нашата планета, е постоянно изникващата в главите бездуховна мисъл, че всички хора били „равни“ пред Бога. Единственото утешително нещо е, че този „Бог“ на скучното еднообразие е порождение на не по-малко лишени от стойност фактори. — Действителността, напротив, познава само безкрайно разнообразие на взаимовръзките с Бога в структурата на Живота във вечния Дух.