Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
— Приготви се! — извика Сара.
— Не мога да…
— Сега! Веднага! Хайде!
Сара изви кормилото и се приближиха на около метър от бягащото животно. Кели усети миризмата му. Рапторът обърна към тях глава и изчатка с челюсти. Кели стреля. Карабината подскочи в ръцете й. Отново се вкопчи в Сара. Рапторът продължаваше да бяга.
— Какво стана?
— Не улучи!
Кели поклати глава.
— Няма значение — извика Сара. — Ще се справиш! Ще се приближа пак.
Отново ускори и сви към раптора, но този път той внезапно се обърна и се хвърли към тях. Сара изкрещя и сви рязко встрани.
— Умен кучи син, нали? Греши само веднъж!
Животното бързо смени посоката и започна да се отдалечава.
— Отива към реката — извика Кели.
Сара ускори докрай. Мотоциклетът се понесе с пълна скорост.
— Дълбоко ли е? — попита Сара.
— Не знам — отговори Кели. Опита се да си припомни докъде бяха потънали рапторите, когато я прекосяваха. Като че ли плуваха. Значи беше най-малко…
— Повече от метър ли е?
— Да.
— Не става.
Бяха на около пет метра зад раптора и изоставаха. Животното навлезе в пространство, осеяно с цикади, които ги драскаха по краката и ръцете. Мотоциклетът друсаше и се тресеше по неравностите.
Сара сви вляво, встрани от раптора, по посока към реката. Започнаха да го губят от поглед в тревата.
— Какво правиш?! — извика Кели.
— Ще му пресечем пътя.
Пред тях се разлетяха ято подплашени птици. Сара продължи напред през пляскащите криле, Кели наведе глава. Карабината подскочи в ръката й.
— Внимавай! — извика Сара.
— Какво стана?
— Гръмна!
— Колко изстрела имам?
— Още два! Този път гледай да улучиш!
Реката беше пред тях. Водата блещукаше на лунната светлина. Излязоха от тревата на калния бряг. Сара сви рязко, мотоциклетът поднесе и се плъзна встрани. Кели падна в студената мокра кал. Сара падна върху нея, но веднага скочи на крака и се втурна към мотоциклета.
— Хайде!
Кели я последва. Чувстваше се замаяна. Карабината беше покрита с кал. Зачуди се дали ще успее да стреля с нея. Сара скочи на мотоциклета и й махна да побърза. Кели се качи и продължиха по брега.
Видяха раптора на двайсетина метра нататък. Приближаваше водата.
— Ще се измъкне!
Джипът се носеше надолу по склона. Беше неуправляем. Листата на храсталаците шибаха предното стъкло и не се виждаше нищо, но наклонът бе все така стръмен. На едно място колелата поднесоха и Левин изкрещя.
Торн стисна волана и се опита да овладее положението. Натисна спирачката, джипът отново се насочи надолу и продължиха да се спускат. След миг между храсталаците се появи пролука. По-нататък видяха място, осеяно с големи черни камъни. Рапторите запълзяха по тях. Може би ако свие вляво…
— Не! — извика Левин. — Недей!
— Дръж се! — изкрещя Торн и завъртя рязко волана. Джипът избоксува и се плъзна странично. Удариха се в първия камък и счупиха единия фар. Колата се завъртя с предницата нагоре. Торн помисли, че при такъв удар се е счупило зъбно колело от трансмисията, но джипът продължи да се движи надолу. Вторият фар се счупи в някакъв клон. Продължиха в тъмнината, през друг пояс храсталаци и най-накрая стигнаха до равно място.
Джипът продължи напред.
Торн натисна спирачката.
Тишина.
Вторачиха се навън, с надеждата да се ориентират, но беше толкова тъмно, че не се виждаше нищо. Изглежда, бяха на дъното на дълбок овраг, над който бяха надвиснали клонести дървета.
— Алувиални образувания — отбеляза Левин. — Това е речно корито.
Когато очите му свикнаха с тъмнината, Торн се увери, че е прав.
Рапторите бягаха по дъното на оврага, което бе осеяно с големи обли камъни. Самото речно корито обаче беше пясъчно и достатъчно широко за джипа. Подкара по него.
— Имаш ли представа къде сме? — попита Левин, без да сваля очи от рапторите.
— Не — отвърна Торн.
Продължиха напред. Коритото се разшири още повече и излязоха на равно, широко място. Нямаше камъни. От двете им страни все така се извисяваха дървета. Тук-там блещукаха петна лунна светлина.
Рапторите обаче бяха изчезнали. Торн спря джипа, свали стъклото и се ослуша. Чу съскането и ръмженето им. Стори му се, че са някъде вляво.