Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Писмото на кларнетиста и вярата на Хайдн в неговия талант накараха Волфганг отново да се залови с композирането на музика. Мисълта пак да свири пред публика го запали и той залегна здраво над първия си през последните три години концерт за пиано. А Констанце, която наистина беше бременна, седеше до него, изпълнена е желание да му докаже своята преданост: той толкова обичаше да побъбри с нея, когато си почиваше. От Хайдн дойде писмо, приятелят съобщаваше за благополучното си пристигане и молеше Волфганг да отиде в Англия колкото може по-скоро. Хайдн изразяваше надеждата, че той отново се е заловил да пише музика — произведенията му тук се търсели много.
„Волфганг, ти си много нежен“ — така му бе казал Хайдн и той нито за миг не забравяше тези думи, работейки над новия си концерт в си бемол-мажор. Класическата строгост и простота се съчетаваха в него с мелодичност и яснота. Но характерът на темите разкриваше неподозирано богатство от красота и блясък. „А такава красота и блясък разсъждаваше той, докато пишеше концерта — не съществуват вече в този неспокоен, жесток век.“
По виенските улици крачеха войници и императорът твърдеше, че трябвало да спасява Европа от революцията, която бе заляла Франция. Волфганг следеше събитията, и разбираше: ако избухне война с Франция, трудно ще се добере до Англия, но няма да позволи на този свят да го унищожи.
Концертът в си бемол-мажор не оплакваше човешката съдба и не призоваваше божията намеса е грандиозна звучност. Като слуша музиката му, никой не ще повярва, че докато я е писал, се е чувствувал съвсем болен и нещастен, какъвто биваше и сега от време на време. Имаше мигове, когато се съмняваше дали ще му стигнат сили за още един концерт. Но и не искаше да смята тази своя творба за последна.
Толкова обичаше пианото! Каква радост му доставяше то. Да се лиши от тази радост беше немислимо. И все пак истински възприемаш музиката само като слушател.
Концертът се състоя в салона на един ресторант: изпълнението на Волфганг както винаги се отличаваше с необикновена звучност, изящество и чистота. Сякаш оркестърът, пианото и човекът се бяха слели в едно.
Салонът обаче беше наполовина празен, макар че Йозеф Бер се ползуваше с известност и свиреше чудесно. За концерта Волфганг получи едва двадесет и пет гулдена.
Не се надяваше на концерти в близко време, но е всички сили се стремеше да скрие обзелия го песимизъм и като искаше да докаже на императора, че още може да му бъде полезен. Волфганг написа около двадесет немски танца, менуети и контраданси за изпълнение в двора, ала не получи дори благодарност.
Решил да не отпуска ръце и никому да не показва обзелото го отчаяние, той съчини три малки детски песни, фантазия за механичен орган, два изкусно изградени струнни квартета; тези произведения, съвсем различни едно от друго, му донесоха удовлетворение, защото получи за тях пари.
Не можеше да престане да композира: дори когато не получаваше поръчки, главата му гъмжеше от какви ли не замисли! Не бива да губи нито миг, трябва час по-скоро да изрази в музиката си всичко, натрупало се в душата. И тази потребност беше толкова властна, че в главата му вече се раждаха мелодии от новата опера, макар да нямаше още либрето.
Да Понте бе изгонен от Виена за обида на императорската особа. Салиери напусна службата при двора, Орсини-Розенберг — бе уволнен. Пръв капелмайстор стана Йозеф Вайгл — много посредствен музикант.
Това назначение сложи край на надеждата, която Волфганг още таеше — да стане императорски капелмайстор при двора на Леополд II. Като научи, че Леополд Хофман, капелмайсторът в катедралата „Свети Стефан“, е болен и едва ли ще живее дълго. Моцарт подаде молба да го назначат за помощник на Хофман без парично възнаграждение.
След дълго и напрегнато очакване — първоначално молбата беше отхвърлена — той най-сетне получи това място с постановление на муниципалитета на град Виена. Волфганг се зарадва, но Констанце не пропусна да му напомни, че отново ще трябва да хвърля труда си на вятъра; прочете му на глас онази част от постановлението, в която се казваше:
„Да помага на гореспоменатия капелмайстор, господин Хофман, безвъзмездно, да го замества, когато той не е в състояние да се яви на работа…“
— И ако мястото се освободи — прекъсна я Волфганг, — то ще бъде дадено на мен заедно със заплатата от две хиляди гулдена. Това е повече от достатъчно за живеене.