Гонитбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Фиц и Шута #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:
Рейн заговори малко язвително:
— Изненадан съм, че сте получили вест за Фрон.
Амбър сви леко рамене. Пръстите ѝ деликатно заиграха по блюдото, а след това, почти все едно беше зряща, отряза късче от резен консервиран плод в чинията си. Плодът ми бе непознат и отхапах предпазливо от моя.
— Беше преди години. Знаете как пътува клюката, от приятел на приятел. Помните ли Джек, моята спътничка на „Парагон“?
О, колко ловко. Вече се досетих кой е източникът на новината ѝ. Джек беше едно от малкото имена, които знаех от мрежата на Сенч от шпиони и събирачи на информация. Подозирах, че макар новината за този Фрон да е отпреди години, Шутът я е изровил от свитъците на Сенч. Не! Той беше сляп. Трябваше да е дошла от Спарк. Или Аш. Тъй че младокът вече беше дълбоко, дълбоко човек на Шута, достатъчно, за да му свие не само драконова кръв, а и скъпоценна информация също така. Не знаех дали да се радвам, че има толкова вярно лице под своята власт, или да негодувам, че толкова ценен ресурс е изтръгнат от Сенч.
Челото на Малта се набръчка за миг.
— Не я помня. Може би не сме се срещали.
— Тя движеше повечето ми дела тук, след като се наложи да напусна Бинград.
— О, да. Сега си я спомних. Изплащането на заема ставаше чрез нея.
Амбър кимна.
— Не сме забравили — каза Рейн. — В края на войната ни с Халкида готови пари се намираха много трудно. Когато ни заехте голяма част от дела си в съкровището на Игрот, това помогна на мнозина в Бинград да се преустроят. Много от нашите наследствени търговци бяха загубили складовете и стоката си. Това помогна на много от Татуираните да започнат наново.
— И финансово беше доста разумен ход от ваша страна — добави Малта: напомняше, че Амбър несъмнено си е осигурила добра печалба от своята добрина.
И чак сега разбрах кой бе източникът на притока доход на лорд Златен в неговите дни на безумни залагания в двора на Бъкип. Онова, което бе вложил разумно в Бинград, беше харчил със стъписващо прахосничество в град Бъкип. Защото вече бе научил, че ще умре, и не виждаше смисъл в спестяването на каквото и да е. О, това беше добро. Колко много късчета от многото животи на Шута ми се подаваха. Усмихнах се на Амбър над масата и тя някак си го разбра, защото ми се озъби.
— Помагаше ми в трудно време — отвърна сърдечно.
Малта заговори деликатно:
— Не мога да не забележа, че животът ви е превел през много промени от последния път, когато се видяхме. Скърбя, че сте изгубили зрението си. И не бях разбрала, че сте имали достатъчно контакти с дракони, за да претърпите Промяна.
Имаше керван от въпроси в този коментар. Зачаках.
— Обещах да ви разкажа историята си, когато дойдох при вас и вие изчакахте толкова търпеливо. Нека, прочее, привършим с яденето, и ще ви разкажа.
Аха, значи не бях единственият, спрямо когото прилагаше тактиката си на отлагане.
Останалото от вечерята мина безметежно. Лант не каза почти нищо, освен да благодари за вечерята и да похвали храната, а и аз не добавих много повече. Често усещах погледа на Рейн; преценяваше ме и се стараех да се държа както подобава на принц Пророк, докато се чудех що за разказ е засукала за нас Амбър.
Щом вечерята приключи, един слуга разчисти масата и ни поднесе бренди и ароматни чайове с него. Беше бренди от Сандседж, от Шестте херцогства, и се зачудих дали не е комплимент. Приех чашка с удоволствие и искрена благодарност. Рейн тъкмо бе отворил уста, когато вратата се отвори и влезе крехък стар Праотец. Движеше се бавно, със слуга до него и с бастун в ръка. Дишаше шумно през носа си и стъпваше ситно и предпазливо. Косата му бе златна като на Малта, а люспите обгар — сини като на Рейн. При все това се изненадах, когато Малта каза лъчезарно:
— А ето го и Фрон, дошъл да ни пожелае лека нощ.
Амбър не можеше да види Фрон, но навярно можеше да чуе дъха му и колебливите му стъпки, докато се приближаваше към масата и след това се отпусна на един стол. Слугата се наведе и го попита дали би предпочел бренди или чай.
— Чай. — Пъшкане накъса молбата на мъжа, защото като такъв го издаде гласът му. Погледнах го отново. Очите му бяха наситено сини, а люспестият му обгар — в синьо и сребристо, което го отличаваше като сложно и чудновато създание. Шарките на лицето и оголените му ръце бяха изкусни като татуировка. Но синкавият оттенък на устните му и тъмните кръгове под очите му не бяха част от тази оцветка. Фрон. Синът на Малта. Не старец, а млад син, състарен от болест.
Малта застана до сина си.
— Това са принц Фицрицарин, лорд Лант и лейди Амбър. За мен е удоволствие да ви представя нашия син, Ефрън Купрус.