Гонитбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Фиц и Шута #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:
Продължи отривисто по стълбите и колкото и уморен да бях, се постарах да не изоставам.
Входната зала бе обзаведена в, както ми се стори, бинградски стил. Имаше изящни масички и столове около тях. Залата все пак ми се стори странно празна, докато не осъзнах, че ѝ липсва голяма камина с огън. Въпреки високите тавани и широките прозорци от жълто стъкло вътре все пак беше топло; сметнах това за поредното доказателство за магията на Праотците в действие. Не спряхме в това помещение, а влязохме в широк коридор с каменен под и ботушите ни закънтяха, докато меките подметки на краля шумоляха тихо. Подминахме няколко изящно резбовани врати, преди той да отвори една и да ни покани с жест вътре.
В центъра на стаята имаше маса с бяла покривка и красиви блюда, подредени на нея. Очакваха ни столове с резбовани облегалки и зелени възглавнички. Изкуството по стените бе чуждо за очите ми, но приятно. Образите само бяха намекнати — тъмните сплетени зеленини на гора или широката вълниста повърхност на река, — но нищо не бе изобразено прецизно. Една жена подреждаше сребърните прибори на масата и се обърна да ни поздрави, щом влязохме.
Кралица Малта. Беше легендарна заради екзотичната си красота и никой не можеше да я сбърка с друга. Къдравата ѝ коса не беше руса, а златна, златна като лъскава монета. Изящен тънък обгар очертаваше челото ѝ и подчертаваше високите ѝ скули и деликатната ѝ брадичка. Също като краля, тя беше с халат на Праотците и торбести панталони. Меките ѝ пантофки искряха златни. Тъканта на дрехите ѝ преливаше от зелено в златно и обратно, щом тръгна към нас да ни поздрави. Предпазливостта ме накара да се смъкна на коляно пред нея и Лант последва примера ми. Тя се засмя и помислих, че се смее на мен, докато не осъзнах, че младият Настойчивост, замаян от красотата ѝ, стои зад нас ококорил очи и със зяпнала уста.
Тя ме погледна и усмивката ѝ стана още по-широка.
— А това изражение ме трогва повече отколкото всякакво поднасяне на дарове — отбеляза и Настойчивост мигом се смъкна на колене. В очите ѝ блеснаха весели пламъчета, сякаш си споделяхме някоя великолепна и забавна тайна. Удостои ме с изящен реверанс. — Принц Фицрицарин, вашата неочаквана визита е висока чест за нас. Имам обаче чувството, че сме се срещали. Искрено се надявам да простите на генерал Рапскал. Той понякога е досадно подозрителен. — Погледът ѝ се прехвърли върху съпруга ѝ. — Рейн, скъпи, както виждаш, добавих няколко допълнителни места на масата ни. Толкова се зарадвах, когато получих съобщението ти. И реших да поканим нашите неочаквани гости на масата! — Искрящият ѝ поглед отново се върна върху мен. — Принц Фицрицарин, вярвате ли в съвпадения?
— Случвали са ми се няколко крайно странни — отвърнах ѝ. „Внимавай, Фиц.“ Знаех, че стъпвам на нездрава почва и че трябва да съм готов да променя версията си всеки момент. Извърнах усмивката си към Лант и Настойчивост, с надеждата, че ще схванат предупреждението ми.
— И ето го моето съвпадение — възкликна с усмивка кралица Малта, щом вратата на отсрещната страна на стаята се отвори.
Спарк, косата ѝ току-що сресана прилежно и сплетена на плитки, влезе в стаята. Бузите ѝ бяха зачервени, а елегантната връхна пола с черна дантела на лейди Дайми изглеждаше много по-добре на нея, отколкото на пакостливата някогашна старица. Зад нея влезе не Шутът, нито Сивия, а Амбър, и то Амбър, каквато никога не си я бях представял. Пеперуденото наметало висеше изящно от тесните ѝ рамене. Късата коса на Шута беше влажна и разрошена на къдрици, мазки боя червенееха на бледите му устни и страни. Знаех, че искрящите обици са стъклени, но искренето бе толкова убедително, колкото боядисаната уста на Шута и гримираните с черно очи. Приятелят ми от детството бе изчезнал и нямаше абсолютно нищо общо със смешника на крал Умен. Зяпнах го и отново ме жегна онова усещане за измяна. Как можеше да е толкова изцяло тази личност, която изобщо не познавах? Несигурността, която изпитвах, беше болезнена. Чувствах се едновременно измамен и изключен.
Но нямах никакво време да се отдавам на чувствата си. Играта бе започнала и трябваше да намеря своята роля. Пръстите на облечената в ръкавица ръка на Амбър се отпуснаха на рамото на Спарк и тя я въведе в стаята.
— О, милейди, те са тук! — възкликна Спарк, щом ни видя. — Принц Фицрицарин и лорд Лант, и дори Настойчивост. И изглеждат невредими.