Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Благодаря — отговори фелдфебел-школникът Биглер, — не искам да задържам излишно колата.

И фелдфебел-школникът Биглер, който също получаваше вече позиви, си каза, че предпочита да се надриска, отколкото да пропусне прекрасния случай да бламира подпоручик Дуб.

Преди да стигнат до Зултанка, подпоручик Дуб още два пъти спира колата и след последното спиране троснато каза па Биглер:

— На обед ядох бигош по полски692. От батальона ще изпратя телеграфическо оплакване в бригадата. Развалено кисело зеле и негодно за употреба свинско. Нахалството на готвачите е преминало всички граници. Който не ме познава още, ще ме опознае.

— Фелдмаршал Ностиц-Ринек, елитът на запасната кавалерия — отговори му Биглер, — издаде съчинение: „Was schadet man dem Magen im Kriege“693, в което изобщо не препоръчва при военните несгоди и трудности да се яде свинско месо. Злоупотребата с каквото и да било през време на поход вреди.

Подпоручик Дуб не отговори нито дума, само си помисли: „Ще ти излезе през носа тая твоя ученост, хлапако.“ След това размисли и все пак му отвърна със съвършено глупавия въпрос:

— Вие, значи, господин фелдфебел, мислите, че офицерът, по отношение на когото вие според чина си би трябвало да се смятате за младши, злоупотребява с яденето? Да не би да искате да кажете, господин фелдфебел, че съм преял? Благодаря ви за тая простащина. Уверявам ви, че ще си разчистя сметките с вас, вие още не ме познавате, но когато ме опознаете, ще си спомняте за подпоручик Дуб.

При последната дума той едва не си прехапа езика, защото в този момент колата мина през някаква дупка на шосето.

Фелдфебел-школникът Биглер пак не отговори нищо и това отново ядоса подпоручик Дуб, така че той грубо го попита:

— Вижте какво, господин фелдфебел, струва ми се, в Школата са ви учили, че трябва да отговаряте на въпросите на своите началници.

— Разбира се — каза фелдфебел-школникът Биглер, — има такова положение. Необходимо е обаче предварително да се анализират нашите отношения. Доколкото ми е известно, аз не съм зачислен още никъде, така че въпросът за непосредственото ми подчинение на вас, господин подпоручик, отпада. Най-важното, разбира се, е, че в офицерските кръгове се отговаря на началствуващите лица само по служебни въпроси. Така както сме седнали с вас в колата, ние двамата не представляваме никаква бойна единица с определена военна манипулация. Между нас няма никакви служебни отношения. Ние и двамата пътуваме за своите поделения и решително не би било в служебния стил да ви отговоря на въпроса дали съм искал да кажа, че сте преял, господин подпоручик.

— Свършихте ли? — изрева му подпоручик Дуб. — Ах, вие…

— Да — твърдо заяви фелдфебел-школникът Биглер, — недейте забравя, господин подпоручик, че за това, което става между нас, вероятно ще вземе решение офицерският съд на честта.