Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Просто ужасно — продължи да ги информира Марек, — щом излезе от колата, и веднага се втурна в канцеларията. Нали помните — когато излязох оттук, казах ви, че ще ида да подремна малко. Излегнал съм се, значи, на пейката в канцеларията и тъкмо бях започнал да заспивам, когато той се нахвърли върху мене. Фелдфебел-школникът Биглер изрева: „Мирно!“, подпоручик Дуб ме изправи на крака и започна: „Какво ще кажете, а, хубаво ви изненадах аз в канцеларията при неспазване на задълженията ви! Спи се след тръбата“, а Биглер добави: „Раздел 16, § 9 от устава на вътрешния ред.“ След това подпоручик Дуб удари с юмрук по масата и кресна: „Може би вие в батальона сте искали да се отървете от мене, но недейте си въобразява, че съм получил сътресение на мозъка, черепът ми издържа на всякакви неща.“ През това време фелдфебел-школникът Биглер прелистваше книжата на масата и както се беше задълбочил, изведнъж прочете гласно за себе си: „Заповед по дивизията № 280.“ Подпоручик Дуб сметна, че го подиграва заради последното му изречение, че черепът му издържал на всякакви неща, започна да го упреква в недостойно и нахално държане спрямо по-старшите офицери и сега го е повел насам при капитана, за да се оплаква от него.
След малко те дойдоха в, кухнята, през която трябваше да минат, за да отидат горе, където беше събран целият офицерски състав и където след свинското печено топчестият офицерски кандидат Мали беше запял ария от „Травиата“, като се оригваше от киселото зеле и тлъстия обед.
Когато подпоручик Дуб влезе, Швейк извика:
— Мирно, стани!
Подпоручик Дуб се приближи съвсем до Швейк, за да може да кресне в лицето му:
— Сега мисли му, свършено е с тебе! Ще заповядам да те препарират за спомен на 91-ви полк.
— Zum Befehl687, господин подпоручик — изкозирува Швейк, — някога бях чел, че в едно голямо сражение един шведски крал паднал заедно с верния си кон. И двете мърши били пренесени в Швеция и сега двата трупа стоят препарирани в Стокхолмския музей.
— Отде ги знаеш тия неща, простако? — кресна подпоручик Дуб.
— От своя брат учителя, господин подпоручик.
Подпоручик Дуб се обърна и плю, като тикаше фелдфебел-школника Биглер пред себе си нагоре към салона. Все пак той не се сдържа, на вратата още веднъж се обърна към Швейк и с неумолимата строгост на римски цезар, който решава съдбата на ранен гладиатор в цирка, вдигна нагоре палеца на дясната си ръка, наведе го надолу и извика на Швейк:
— Палци долу!
— Слушам, господин подпоручик — извика подире му Швейк, — ето спуснах ги.
Фелдфебел-школникът Биглер едва се държеше на краката си. Той беше минал през няколко холерни станции и след всички манипулации, на които го бяха подложили като съмнителен за холера, бе започнал — с пълно право — съвсем несъзнателно да се изпуща в гащите. Това продължи, докато в една от изолационните станции не попадна най-сетне в ръцете на някакъв специалист, който не можа да установи в изпражненията му холерни бацили, укрепи червата му с танин, както обущарят укрепва разнебитените папуци с насмолен канап, и го изпрати в най-близкото етапно комендантство, намирайки Биглер, който беше станал като сянка, за „frontdiensttauglich“688.
Лекарят беше сърдечен човек.
Когато фелдфебел-школникът Биглер му обърна внимание върху това, че се чувствува твърде слаб, той му отговори с усмивка:
— Златният медал за храброст не тежи много, вие ще можете да го носите. Нали сте се записали доброволно за фронта?
Така фелдфебел-школникът Биглер се отправи на лов за златен медал.
Укрепналите му черва вече не църкаха рядка течност в гащите, но все пак му останаха честите напъни, така че от последната етапна гара до щаба на бригадата, където се срещна с подпоручик Дуб, пътуването му приличаше всъщност на триумфална обиколка на всевъзможни клозети. На няколко пъти изпуска влака, защото се застояваше твърде дълго в клозетите и през това време влакът офейкваше. На няколко пъти изпусна момента за прекачване в друг влак, тъй като но това време се намираше в клозета.
Но въпреки това, въпреки всички клозети, които му се изпречваха на пътя, фелдфебел-школникът Биглер все пак се приближаваше към бригадата.
Подпоручик Дуб трябваше да остане още няколко дена под наблюдение в бригадата, но същия ден, когато Швейк замина за батальона, щабният лекар коригира решението си, когато научи, че следобед по посока на бойния батальон на 91-ви полк заминава санитарна кола.
Той беше много доволен, че се отърва от подпоручик Дуб, който и тук както винаги подкрепяше различните си твърдения с думите:
687
Слушам! — Б.пр.
688
Годен за фронтова служба. — Б.пр.