Младите лъвове [bg]

И роденият в Канада дърводелец в Гранвил, който бе работил на немските брегови укрепления и който, поклащайки глава, каза на Майкъл: „Сега всичко ми е безразлично, приятелю. Вие идете много късно. В четиридесет и втора — четиридесет и трета аз бих ви приветствал с радост. Но сега… — вдигна рамене той — сега е късно, приятелю, много късно…“

И петнадесетгодишният младеж в Шербург, който говореше с възмущение срещу американците… „Глупаци — бе заявил той, — да се любят с момичетата, които поддържаха връзки с немците! Плюя аз на такива демократи! Задръжте ги за себе си! Самият аз обръснах главите на пет такива жени, които се подлагаха на германците. Да, и го направих, когато беше опасно, месеци преди десанта. И ако ми се наложи, пак ще бръсна, окото ми няма да мигне…“

Стелевато продължаваше да хърка, а моливът на Кийн продължаваше да дращи по хартията. От градчето все още не долиташе никакъв звук. Майкъл стана, приближи се до малкия мост и втренчи очи в тъмната кафеникава вода, която бълбукаше тихо под него. „Ако тия осемстотин немци смятат да атакуват селището — помисли си той, — по-добре е да започват!“ А още по-добре, разбира се, беше американската част и Павоне да пристигнат навреме. Войната се понася по-лесно, когато около тебе има стотици други войници, когато не носиш никаква отговорност и знаеш, че вместо теб решават други хора, специално подготвени за това. Тук, върху обраслия с мъх мост над безименната мътна рекичка, в забравения от бога притихнал градец, човек изпитваше чувството, че е съвсем изоставен, че никой не се интересува дали тия осемстотин немци ще атакуват и ще те убият, никой не се интересува дали ще се биеш, ще се предадеш или просто ще офейкаш… „Почти както в мирновременния живот — помисли си с усмивка Майкъл, — никой не дава пет пари дали си жив, или мъртъв!…“ Майкъл реши да почака Павоне и войсковата част още тридесет минути и след това да се върне обратно при своите.

Той вдигна тревожно очи към небето. То беше сиво, заплашително и имаше нещо особено зловещо в ниско надвисналите плътни облаци. А доскоро времето беше толкова хубаво! В слънчев ден човек просто вярва в своето щастие… Снайперистът е стрелял по тебе, а ти не се учудваш, че не е улучил; самолетът те обстрелва по пътя край Авранш, а ти скачаш в канавката върху трупа на капрала танкист, убеден, че няма да загинеш, и действително оставаш жив… Майкъл още помнеше как при Сен-Мало командният пункт на полка попадна под артилерийски обстрел; генералът, който се бе случил там, ревеше като побеснял на изтощените, със зачервени очи телефонисти: „Какво прави оня проклет мерач? Толкова ли е трудно да улучи гнездото на проклетото оръдие? Предайте му незабавно да открие негодника!“ Сградата се тресеше из основи от взривовете, войниците наоколо седяха свити в окопите си, но дори и тогава Майкъл знаеше, че ще остане жив и невредим…