Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
— Изглеждаш уморен, Фредерик — каза Суслов, използвайки псевдонима на де Вил. — Какво не е наред?
— Просто семеен проблем.
— Кажи ми.
Суслов изслуша внимателно тъжния разказ на де Вил за зет му и дъщеря му. От срещата им през 41-ва той контролираше де Вил. През 47-ма нареди да дойде в Хонконг и да се присъедини към „Струан“. Преди войната де Вил и баща му притежаваха много успешен бизнес и имаха близки делови и семейни връзки със „Струан“. Така, че промяната беше лесна и добре дошла. Тайната задача на де Вил беше да стане член на Вътрешния двор, а с течение на времето и тай-пан.
— Къде е сега дъщеря ти? — попита състрадателно. Де Вил му обясни.
— А, шофьорът на другата кола? — Суслов запомни номера, името и адреса. — Ще гледам да се заемат с него.
— Не — каза изведнъж де Вил. — Беше нещастен случай. Не можем да наказваме някого заради нещастен случай.
— Бил е пиян. Няма извинение за шофиране в пияно състояние. Така или иначе ти си от значение за нас. Ние се грижим за себе си. Аз ще се заема с него.
Де Вил знаеше, че няма смисъл да спори. Дъждовен порив затропа по прозорците.
— Дявол да го вземе, но дъждът е добър. Температурата трябва да се е понижила с 5 градуса. Дали ще продължи?
— Съобщиха, че фронтът е обширен.
Де Вил гледаше как капчиците се стичат по стъклото и се чудеше защо го бяха повикали.
— Как я караш?
— Много добре. Ще пиеш ли? — Суслов отиде до бара, облицован с огледала. — Има хубава водка.
— Добре, водка. Но малка.
— Ако Дънрос се оттегли, ти ли ще бъдеш новия тай-пан?
— Мисля, че изборът ще бъде между нас четиримата: Гавалан, Дейвид Макструан, аз и Линбар Струан.
— В този ред ли?
— Не знам. Освен Линбар, който със сигурност е последен. Благодаря. — Де Вил пое питието си. Вдигнаха наздравица за себе си. — Обзалагам се, че ще е Гавалан.
— Кой е този Макструан?
— Един далечен братовчед. В момента оглавява разширението ни в Канада. Опитваме се да вложим капитал и да проникнем в дървените стърготини, медта и всички канадски минерали предимно от Британска Колумбия.
— Добър ли е?
— Много добър. Много упорит. Много мръсен борец. На 41, бивш лейтенант, парашутист. Лявата му ръка беше почти откъсната над Бирма от оплитане в парашута. Той просто завърза турникет и продължи да се бие. Това му донесе Военен кръст. Ако аз бях тай-пан щях да избера него. — Де Вил сви рамене. — Според закона на нашата компания само тай-панът може да назначава наследника си. Може да го направи по всяко време, дори чрез завещание ако иска. По какъвто и начин да е направено, то е обвързано с „Ноубъл хаус“.
Суслов го наблюдаваше.
— Дънрос направил ли е завещание?
— Йан е много експедитивен.
Възцари се тишина.
— Още една водка?
— Не, мерси. Ще остана на тази. Артър ще дойде ли?
— Да. Какво можем да направим, за да наклоним везните в твоя полза?
Де Вил се поколеба, а после сви рамене. Суслов си наля още.
— Лесно ще дискредитираме този Макструан и останалите. Да, лесно е да ги елиминираме. — Суслов се обърна и го погледна. — Дори Дънрос.
— Не. Това не е решението.
— Има ли друго?
— Търпение — усмихна се де Вил, но очите му бяха много уморени и там се криеха сенки. — Не бих искал да съм причината за… за неговото отстраняване или на останалите.
Суслов се изсмя.
— Не е необходимо да се убива, за да се отстранява. Нима сме варвари? Разбира се, че не. — Той внимателно наблюдаваше протежето си. „Трябва да се поработи с де Вил“. — Разкажи ми за американеца Бартлет и за сделката „Струан“ — „Пар-Кон“.
Де Вил му разказа всичко, което знаеше.
— Парите на Бартлет ще ни дадат всичко, от което се нуждаем.
— Може ли този Горнт да поеме нещата?
— И да и не. Възможно е. Той е упорит и истински ни мрази. Това е отдавнашно съперни…
— Да, зная — Суслов беше изненадан, че де Вил продължава да му повтаря неща, които вече знаеше. „Това е лош знак“, помисли си той и си погледна часовника. — Нашият приятел закъснява 25 минути. Това е странно.