Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Достатъчно време за любов [bg]
Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Достатъчно време за любов [bg]

Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:

Най-мащабният и амбициозен роман на великия майстор Робърт Хайнлайн!
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
1 ... 296 297 298 299 300 301 302 303 304 ... 313
Перейти на страницу:

— Винаги ми е приятно да говоря за тях, защото ги обичам.

— Ласкае ме сравнението с твоята жена Тамара. Ако искаш, можеш да не ми отговаряш скъпи — при вас случва ли се двама съпрузи да спят с една съпруга?

— О, разбира се. Но по-често става обратното: единият от нас, Галахад — и той е твой потомък, бабче — развлича едновременно две от жените ни, тоя човек не знае що е умора.

— Това е забавно, но повече ми допада другият вариант. Представата ми за рая, любими, би се осъществила, ако съм в леглото с двама ви с Брайън. Със сигурност бих се постарала да ви направя щастливи. Но не мога да го направя. Оставам си само с мечтите… Аз ще мечтая за това.

— Представяй си, че се разсъбличаш пред нас в гората, като жената от френската картичка.

— Ох! Страхувам се, че само като го помисля, ще пламна като клечка кибрит!

— Тогава е по-добре да те закарам вкъщи.

— Да, май така ще е по-добре. Ужасно съм щастлива — и така ще е винаги — и изгарям от страст… към теб, към Брайън. Толкова ми се иска да стана като французойката… в гората, посред бял ден.

— Морийн, опитай се да склониш Брайън. Аз ще съм тук до 2 август 1926 година.

— Е, ще видим. А толкова ми се иска! — Тя помълча. — А може ли да му разкажа кой си, откъде си дошъл и какво предрече?

— Кажи на когото искаш, Морийн. Няма да ти повярват.

— Сигурно. Освен това, ако Брайън повярва, че животът му е предопределен, той може да забрави за предпазливостта. Гордея се, че той ще се сражава за нас, но не искам да рискува напразно.

— Мисля, че си права, Морийн.

— Не се побира в ума ми казаното от теб, Тиъдър. Сега знам кой си. Значи и страната не е твоя, и войната също — тогава защо се записа доброволец?

Лазарус помълча и си призна.

— Исках да се гордееш с мен.

— О!

— Разбира се, това не е моята страна. Но тя е твоя, Морийн. Много мъже имат други причини, а аз ще воювам за Морийн. Не за да „донеса на света демокрация“ — тази война ще завърши без резултат, макар че съюзниците ще победят. Аз ще воювам за Морийн.

— О! О! Отново се разплаках… нищо не мога да направя.

— Незабавно престани!

— Добре, мой воине. Лазарус? А ти ще се върнеш ли? Трябва да го знаеш.

— Не се притеснявай за мен, скъпа. Хората неведнъж са се опитвали да ме убият по най-различни начини, но аз надживях всички, които са се пробвали. Аз съм като онзи стар котарак, който винаги успява да се покатери на дървото при опасност.

— Ти не ми отговори.

Той въздъхна.

— Морийн, аз знам, че Брайън ще се върне у дома — това е отбелязано в аналите на фондацията. Той ще доживее до дълбока старост, но не питай на колко години ще умре — няма да ти отговоря. Ще си премълча и за това, което е отредила за теб съдбата. По-добре е човек да не наднича в бъдещето. Сега за мен. Не мога да знам своето бъдеще, защото още го няма в аналите. И не може да бъде записано там, докато съм жив. Мога само да кажа, че за мен тази война не е първата; може би е петнайсетата. Във всички предишни ми се е удавало да оцелея и затова този път ще се опитват особено настървено да ме убият. Любима, аз съм твоят воин и ще убивам враговете заради теб, но няма да им позволя да ми видят сметката. Ще гледам да направя всичко възможно да оцелея. И нямам намерение да правя номера, за да заслужа медал. Тия неща не са за стария Лазарус.

— Значи ти не знаеш собственото си бъдеще?

— Не го знам. Но ти обещавам да не надничам от окопите без нужда. И да не скачам в неприятелския окоп, преди да съм хвърлил там граната. И да не сбъркам живия немец с мъртъв — първо ще се уверя, че врагът е мъртъв. И да не икономисвам патроните, ако ми се изпречи добра мишена. Аз съм стар войник, а такъв се става само ако си песимист. Знам всички номера, скъпа. Освен това те успокоих по отношение на Брайън, така че ще е глупаво да се притесняваш и за мен. Недей, моля те!

Тя въздъхна.

— Ще се постарая. Ако завиеш наляво, ще стигнем до булеварда, а после ще минем през „Линууд“, за да поемем към „Бентън“.

— Ще те закарам у вас. Хайде по-добре да поговорим за любовта — за какво ни е изтрябвала войната? За нашата малка Нанси… Фондацията въведе ли вече правилото за бременността по време на първия брак?

— Боже! Ама ти знаеш абсолютно всичко!

— Можеш да не ми отговаряш. Това е работа на Нанси. Ако Джонатан отиде на фронта — а аз не знам дали това ще се случи, — можеш да си сигурна, че яйцата му няма да пострадат. Прегледах в аналите всички записи за потомците на твоите деца, но без да се напъвам да запомням датите им на раждане… Джонатан и Нанси ще имат много деца. А значи той или ще се върне — или изобщо няма да отиде на фронта.

1 ... 296 297 298 299 300 301 302 303 304 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)