Роксолана

ВРЕМЕТО

Ни години, ни месеци, ни дни. И така цял живот. Роксолана живя само през първите петнадесет години, а след това като че ли умря и времето спря за нея. Точката за отчитане на времето бе затворена в харема заедно с нея, годишните времена, седмиците, месеците и годините се отбелязваха само в зависимост от незначителни събития в харема и от промяната на времето. Сякаш стрелата на времето, като че лишена от посока и сила, бе увиснала в пространството и за нея бе настъпила някаква продължителна неподвижност, свободна от последователност на движението и от каквито и да е промени.

Но колкото и неподвижно да седеше Роксолана зад непробиваемите стени на Топкапъ, на каквито и ограничения да бяха подложени тялото и духът й, колкото и да се стараеха невидимите сили да спрат за нея времето, да я отделят от него, всеки преживян миг я караше да осъзнава неразривната връзка с всичко съществуващо, да усеща своето начало и своя край и това й даваше сили и в същото време я лишаваше от тях. Движението на звездните тела, въртенето на земята, течението на реките, шумоленето на горите, глъчката на тълпите, раждането и умирането, геният и нищожеството, благородството и коварството — не е ли точно това времето и животът?

Кралете на Франция, Испания, Англия, Швеция, Дания, Полша и Унгария се смениха. Германия, Швеция, Дания, Швейцария, Англия и Нидерландия си промениха вярата, московският цар завоюва Казанското царство, Бабур взе прочутия диамант Кох-и-Нур и го изнесе от Агра. Парацелс започна по нов метод да лекува хората. Жан Никот донесе във Франция билка, наричана от хората тютюн, поставяйки началото на тяхното бавно отравяне. Меркатор конструира първия глобус. Леонардо да Винчи изобрети маховик за предене и намотаване на коприна. Писаро безчинствуваше в Новия свят. Един земетръс унищожи Лисабон, друг — най-ужасният в историята на човечеството — в китайската провинция Шенси причини гибелта на 830 хиляди души. Микеланджело нарисува фреската „Страшният съд“. Коперник публикува труда си за хелиоцен-тричната система. Нострадамус започна да пророкува края на света. Мюсюлманите очакваха хилядната година по Хиджра. Християните, недочакали края на света, който трябваше да настъпи в седемхи-лядната година от сътворението на света, започнаха да рисуват своя бог с осмоъгълна нимба, надявайки се да просъществуват още хиляда години. В Италия звучеше музиката на Палестрина. Маргарита Наварска написа „Хептамерон“, Елизабета, дъщерята на Хенрих от осъдената от него на смърт Ана Болейн, стана английска кралица, в Дания кралица стана Христина, а нещастната Нидерландия също бе поставена под регентството на жена — Маргарита Пармска. Брьогел и Босх плашеха с химерните си видения и картините им се харесваха дори на испанския крал Филип. Московският цар Иван обвини своите боляри за смъртта на любимата си жена Анастасия.