Среднощен сокол [bg]

Капитанът на стражата Оранус беше уморен, коремът му къркореше от евтиното червено вино, болката блъскаше в главата му. Средата на седмицата в Ация обикновено беше спокойна, затова той си донесе стомничка вино в малката канцелария срещу килиите. Надяваше се, че тя ще му помогне да си отспи през нощта, но сега и в стомаха, и в главата му беше кисело.

Оглеждаше злобно разгневената групичка, струпала се около бюрото му. Дърдореха едновременно и нестройният хор само засилваше туптенето на болката. Знаеше добре коя е жената — курва, която упражняваше занаята си в източния край на пристанището. Мъжът със счупения нос и подутото око беше нейният сводник Нестар, съдържател на крайбрежна кръчма, заслужила лоша слава с грабежи, изнудвания и измами на клиенти. До него стояха двама от хората му, които също бяха отнесли пердаха. Капитанът би затворил кръчмата на Нестар с голямо удоволствие, но сводникът имаше влиятелни приятели като търговеца Макриос и съветника Баньон. Оранус беше на четирийсет и четири, оставаха му само осем месеца до военната пенсия и безплатния парцел земя, затова нямаше никакво намерение да си навлича омразата на хора с власт.

Потърка очите си и се загледа в кльощавия мъж до вратата. Не го познаваше. По лицето му имаше кървави точици, а от челото му стърчаха тресчици. Видът на нелепите рани облекчи за малко главоболието на капитана. Но само за малко.

Утрото наистина беше спокойно, преди да доведат варварина. Оранус погледна към окования в килията боец от племената. Младежът имаше могъщи мускули и дълга руса коса, от едното му слепоочие висеше тънка плитка. Не носеше наметало с цветовете на племето си, но капитанът знаеше, че не е сени. У него се долавяше необуздан дух, значи не бе живял под игото на Каменград. Може би беше от норвиите или от риганте. Оранус си наля чаша вода и я изпи. Чак тогава насочи вниманието си към ядосаните хора.

— Тишина! — изръмжа, защото болката удряше с нажежени чукове в главата му. Посочи червенокосата курва. — Рокси, да чуя първо тебе. Другите да си затварят устите.

— Господине, тоя мръсник ме нападна. Ограби всичките ми спестени пари. Изкърти вратата с ритник, докато се бях усамотила с приятел. Метна приятеля ми през прозореца.

— За мен говори — обади се мъжът с тресчиците в челото. — Приказвахме си, а този дивак нахълта. Опитах се да го сгълча за грубостта му, но той ме награби и ме хвърли през затворените капаци на прозореца. За щастие под прозореца имаше навес, който смекчи падането. — Кльощавият въздъхна. — Мога да се обзаложа обаче, че той не знаеше за навеса. Имах късмет, че платнището беше здраво и не се разпори.