Мъжът, жената и гладът [bg]

Сега имаше доста продукти — всичките, които се бяха натрупали за почти цял месец: около два килограма захар, четвърт килограм сол, седем яйца, два килограма и седемстотин грама ориз, двеста и осемдесет грама пръжки, двеста и осемдесет грама черен боб, един сапун и половин литър олио. В месарницата я очакваше дажбата месо, полагащо й се за последните две деветдневия: триста и четирийсет грама обемно мляно месо и двеста двайсет и пет грама фрикадели. Освен това й оставаше половин килограм традиционно пилешко, полагащо се за едно деветдневие.

Клаудия си спомни колко шокирани от тази терминология останаха две журналистки — колумбийка и испанка, — които бяха на посещение в музея. Двете дочуха разговора между Клаудия и една нейна колежка, оплакваща се от закъснението, с което се разпределяше месото през последното деветдневие. Изпълнени с любопитство, жените се приближиха, за да ги попитат, и Клаудия реши да се позабавлява.

— Да предположим чуеш, че продават традиционно пилешко, полагащо се за едно деветдневие — обърна се тя към испанката. — Ти за какво ще си помислиш, че става дума?

Жената се замисли за няколко секунди.

— Ами че продават птица, която е била отглеждана свободно в някое място. А деветдневието26 са молитвите, нали? Но не знам какво общо има едно пиле с църквата.

— Не е ли пиле, което всички могат да ядат и което е талисманът на някой бейзболен мач? — намеси се колумбийката.

Клаудия и приятелката й се превиваха от смях. Най-забавната част обаче дойде, когато споменаха за обемното мляно месо. Испанката помиеш, че става дума за пикадильо, дъъълго като свинска наденица, докато колумбийката, току-що пристигнала от Маями, помисли, че е „огромно плато с пикадильо, като онези, които сервират в ресторантите в Малка Хавана27“.

— Блажени са наивните, защото няма да страдат — прошепна Клаудия.

И им обясни, че традиционното пилешко е дажбата пилешко, полагаща се на всички. Наричаха го така, за да го различават от диетичното пилешко — малка допълнителна порция, която можеха да купят възрастните хора и някои болни. Фразата обемно мляно месо — и тук Клаудия заговори с поучителен тон — трябвало да се приеме като принос на карибския социализъм към поетичните течения на XX век. Ставало дума за антифраза, за фигура от риториката, която се употребява с противоположно значение на основното. С други думи, обемното мляно месо в действителност е „намалено“. Това, което преди е било нормално мляно месо, сега съдържало малко количество истинско месо и голямо количество странни смлени продукти, като кокали, хрущяли и други, които още не били уточнени. Оттам произлизало научното име, с което кубинците назовавали тази кулинарна находка: НЯО (Неидентифициран ядлив обект). Що се отнасяло до деветдневието, така наричали дажбата месо, която се полагала на всеки девет дни. Истинска утопия, разбира се — понякога минавали месеци, но месото не се появявало нито дори ако го призовавали в духовните центрове… Даже не си направи труда да ги попита какво мислят за думата фрикадели. И без това не би успяла да им ги опише. Ставаше дума за една отвратителна паста с вид на месо, приготвена бог знае от какви тайни продукти, чийто състав не бяха успели да разгадаят дори най-вещите домакини.