Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 419
Перейти на страницу:

— Не може — отвърна баща му.

— Но нали законът е такъв — вентилацията трябва да може да се обръща!

— Пърсивал Джоунс разказал някаква сълзлива история на инспекторите и му дали още една година отсрочка, преди да осъвремени вентилаторите.

Ако разговаряше не с баща си, а с друг, Били би изругал.

— Ами да включите пръскачките — това може ли?

— Да, това може. Защо не се сетих сам? — Той каза няколко думи на някого другиго и затвори.

Били също затвори. Помогна на Томи да напълни количката, като двамата се редуваха на помпата. Напълването на количката отнемаше толкова време, колкото и изпразването. Притокът на хора от засегнатите зони намаля, а огънят се разбушува безпрепятствено. Най-сетне момчетата напълниха количката и поеха по обратния път.

Пръскачките заработиха, ала щом стигнаха до пожара, Били и Томи видяха, че налягането на водата от тясната тръба на тавана е твърде слабо, за да потуши пламъците. Джоунс Магазинера обаче вече организираше мъжете. Задържаше здравите за спасителните работи, а ранените, които можеха да ходят, отпращаше към шахтата. Когато Били и Томи приготвиха маркуча, той го грабна и нареди на друг да изпомпва.

— Вие двамата се върнете за още една количка! Така няма да прекъсваме!

— Ясно — каза Били, но преди да се обърне, улови нещо с крайчеца на окото си. Някаква фигура тичаше през пламъците с подпалени дрехи.

— Боже милостиви! — промълви Били, ужасен. Бягащият се спъна и падна.

Били изкрещя на Джоунс:

— Поливай ме!

Без да чака потвърждение, момчето изтича в тунела. Усети мощната водна струя на гърба си. Жегата беше кошмарна. Лицето го болеше, дрехите му тлееха. Грабна падналия миньор под мишниците и го задърпа заднешком. Не виждаше лицето, обаче прецени, че е негов връстник.

Джоунс продължаваше да облива Били. Косата, гърбът и краката му бяха мокри, но отпред беше сух и долавяше мириса на обгорената си кожа. Момчето крещеше от болка, но успя да удържи отпуснатото тяло. След секунда вече беше излязъл от огъня. Обърна се и остави маркуча да го намокри и отпред. Водата върху лицето му беше като благословено облекчение — болеше го, но болката вече беше поносима.

Джоунс обля и лежащия на пода младеж. Били го обърна по гръб и видя, че е Майкъл О’Конър — Мики Папата, синът на Пат. Пат беше помолил Били да се оглежда за него.

— Мили Боже, смили се над Пат — продума Били.

Наведе се и пак подхвана Мики. Тялото беше отпуснато и безжизнено.

— Ще го занеса до шахтата.

— Да — съгласи се Джоунс. Гледаше Били със странно изражение. — Направи го, момчето ми.

Томи придружи Били, който се чувстваше позамаян, но все пак можеше да носи тялото. В основния тунел се натъкнаха на спасителен отряд, зад който пристъпваше пони, впрегнато в малка композиция пълни с вода колички. „Сигурно са дошли отгоре. Значи клетката работи и спасителната операция е под контрол“, уморено си мислеше Били.

Оказа се прав. Тъкмо стигна до шахтата и клетката слезе. Излязоха още спасители в защитни облекла. Бутаха още колички. Когато новодошлите се пръснаха по посока на пожара, ранените започнаха да влизат, понесли мъртвите и изпадналите в несвяст.

Щом Пат Папата изпрати клетката нагоре, Били го доближи с Мики в ръце.

Пат се взираше с ужас в момчето и клатеше невярващо глава, като че можеше да отхвърли страшната вест.

— Съжалявам, Пат.

Пат не искаше да гледа трупа.

— Не — рече той. — Не и моят Мики.

— Извадих го от огъня, Пат. Само дето закъснях, по дяволите. Това е всичко.

Сетне заплака.

VI

Вечерята пожъна голям успех във всяко отношение. Беа сияеше — не би имала нищо против кралски посещения всяка седмица. Фиц посети леглото й и както очакваше, тя го прие с радост. Остана чак до сутринта и се измъкна току преди Нина да дойде с чая.

Беше се опасявал, че дебатът сред мъжете може да е бил твърде противоречив като за кралска вечеря, но тревогите му се оказаха напразни. Кралят му благодари на закуска с думите:

— Очарователна дискусия, изключително полезна. Точно на каквото се надявах. Тогава и Фиц грейна от гордост.

Докато пушеше пурата си след закуска и обмисляше разменените предния ден реплики, Фиц осъзна, че мисълта за война не го плаши. По навик я беше описал като трагедия, но всъщност нямаше да е нещо толкова лошо. Щеше да обедини нацията срещу общ враг и да потуши пламъците на недоволството. Стачките щяха да секнат, а и всякакви приказки за република щяха да се приемат като липса на патриотизъм. Може би дори жените щяха да мирясат с това тяхно право на глас. А и в лично отношение се чувстваше странно привлечен от подобни изгледи. Войната щеше да му даде възможност да е полезен, да докаже смелостта си, да служи на страната си, да се отплати някак за богатството и привилегиите, с които бе затрупван цял живот.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)