Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Децата на Метусела [bg]
Децата на Метусела [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Децата на Метусела [bg]

Электронная книга - «Децата на Метусела [bg]». Краткое содержание книги:

„… корабът се движеше устремен напред, самичък сред нощната пустош, изминавайки светлинни години…     Фамилиите създадоха нов стил на живот. Колкото до «Ню Фронтиърс», формата му беше приблизително цилиндрична. Когато не набираше скорост, той се въртеше около оста си. Трябваше да създаде псевдотегло за пасажерите в него, хибернизирани близо до външните му стени. По протежение на оста и напред към кърмата, се намираха контролната зала, конвертерът и главният двигателен механизъм… Така или иначе, най-големите удобства бяха предвидени за децата…     … децата на Метусела… Потомство, което трябваше да промени хода на историята…“
1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 91
Перейти на страницу:

— Не може да бъде!

— Може. Казвам ви този човек е опасен. Трябва да отиде на лечение при психиатър. Той е атавист, доколкото знам какво представлява това.

Лазар Лонг се вгледа от екрана в лицето на управителя.

— Всичко записано ли е? — попита той.

Форд натисна копчето на устройството върху бюрото му:

— Всичко — потвърди той.

— О’кей — отвърна образът на Лазар. — Приключвам. — Когато екранът остана празен, Форд се обади по вътрешната телефонна мрежа.

— Искам главния началник, за да ни докладва незабавно и подробно.

Началникът на обществената сигурност се появи, както бе заповядано. Имаше набръчкано лице, върху което раздразнението се бореше с дисциплината. Той преживяваше най-натоварената нощ в кариерата си и въпреки това Старецът бе заповядал да му се докладва лично. „За какво по дяволите бяха видеофоните“ — помисли си той ядосано — и се запита защо изобщо се бе заел с полицейската служба. Укори шефа си, като се държа хладно, и отдаде чест, без да е нужно.

— Изпратили сте да ме потърсят, сър.

Форд не обърна внимание на това.

— Да, благодаря ви. — Той натисна едно копче и филмова лента се показа от устройството. — Това е пълен списък на Фамилиите Хауърд. Арестувайте ги.

— Да, сър. — Шефът на Федералната полиция погледна втренчено лентата и се зачуди дали да попита или не как е бил получен този списък. Със сигурност не бе дошъл през неговия кабинет. Нима Старецът имаше разузнавателна служба, за която той дори и не подозираше?

— По азбучен ред е, но е подреден по географски принцип — каза управителят — След като го сортираш, донеси оригинала обратно при мен. Можеш да преустановиш психоразпитите — добави той. — Само ги доведи и ги задръж. Ще ти дам повече инструкции по-късно.

Главният началник реши, че моментът не е подходящ за проявяване на любопитство.

— Да, сър. — Той отдаде чест сковано и излезе.

Форд се върна към уредите на бюрото си и изпрати съобщение, че иска да види шефовете на бюрата по землени ресурси и на контрола по транспорта. Като се замисли, той добави и шефа на бюрото по материално-техническо обезпечение.

В Седалището на Фамилиите се провеждаше заседание на част от попечителите. Барстоу отсъстваше.

— Това не ми харесва — казваше Андрю Уидъръл. — Бих могъл да разбера решението на Закър да отложи доклада си пред членовете, но предполагах, че той просто иска да говори първо с нас. Определено очаквах да се консултира с нас. Какво ще кажеш за това, Филип?

Филип Харди прехапа устна.

— Не знам. Закър има глава на раменете си, но със сигурност ми се струва, че той трябваше да ни събере и да се посъветва с нас. Говорил ли е с теб, Джъстин?

— Не, не е — Джъстин Фут отговори студено.

— Добре, какво трябва да правим? Не можем да го извикаме тук и да настояваме за отчет, освен ако не сме готови да го изхвърлим от кабинета, а ако той откаже, аз нямам желание да правя това.

Те все още обсъждаха това, когато служителите на реда пристигнаха.

Лазар чу безредиците и коректно ги прекъсна, което не беше трудно, защото той притежаваше информация, която неговите братя не знаеха. Осъзнаваше, че ще трябва да позволи да бъде арестуван мирно и забележимо — за да даде добър пример. Но старите навици умират трудно и той отложи неизбежното, влизайки в един от освежителите за мъже.

Нямаше изход. Хвърли поглед към вентилационната шахта. Не става. Беше твърде малка. Докато мислеше, той бръкна в торбата си за цигара и ръката му напипа странен предмет. Извади го. Това беше значката, която „взе на заем“ от полицая в Чикаго.

Когато полицаят от отряда, претърсващ това крило на Седалището, надникна в освежителя, той откри, че там вече има друг „полицай“.

— Тук няма никой — съобщи Лазар. — Вече проверих.

— Как, по дяволите, си успял да ме изпревариш?

— По твоя фланг. Тунелът Стоуни Айлънд и през отдушниците им. — Лазар се надяваше, че истинското ченге няма да знае, че не съществуваше тунел Стоуни Айлънд.

— Имаш ли цигара?

— Хм. Сега не е време за цигари.

— Глупости — каза Лазар. — Моят легат е на миля оттук.

1 ... 26 27 28 29 30 31 32 33 34 ... 91
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)