Изгубената реликва [bg]

— Ти си от Англия — каза той.

— Вече не живея там — отвърна Бен. — А ти си украинец.

— Почти позна. Името ми е Анатолий Шиков.

Каза го така, сякаш би трябвало да означава нещо за Бен. Не значеше нищо, но самият факт, че руснакът си каза името, означаваше много. Например увереност, че Бен няма да излезе от сградата жив. Този тип разчиташе на нещо, но Бен все още не знаеше какво е то.

— Мисля, че трябва да оставиш ножа, Анатолий — каза Бен. — Така нещата ще минат по-гладко за теб. После можеш да ме отведеш там, където са заложниците. Време е да сложиш край на всичко това.

Сините очи на Анатолий заискриха с леден блясък.

— Не съм съгласен. Мисля, че ти трябва да пуснеш оръжието. Мисля, че досега щеше да си ме застрелял. Излиза, че само аз съм въоръженият тук, нали?

Размаха ножа, после насочи острието към Бен.

Бен сви рамене и хвърли автоматичния пистолет.

— Някой ще пострада, Анатолий, и това няма да съм аз.

— Да видим.

За част от секундата Бен насочи погледа си към ножа. Изглеждаше странно, с голяма издатина в края на ръкохватката, която не служеше за прикрепване като байонет. Руснакът го държеше по особен начин в ръката си и го беше насочил…

Както се държи пистолет…

Чу се рязко чаткане и нещо изсвистя към Бен. Той се дръпна в момента, в който си даде сметка какво е това оръжие. Бързо, но не достатъчно, за да избегне летящото острие. То разкъса левия ръкав на тениската му и сряза рамото му, след което се заби в библиотека зад него.

Бен беше чувал за балистичния нож на руските специални части, но досега не беше виждал такъв в действие. Странната издатина беше спусък, който изстрелваше острието с по-голяма скорост от стрела на арбалет благодарение на силната пружина в ръкохватката. Комбинация от боен нож, автоматичен нож и харпун. Типично за КГБ. И много ефективно. Бен докосна лявото си рамо и пръстите му почервеняха от кръв. Още нямаше болка — само изгарящо стягане. Болката щеше да се появи след малко.

— Хубава играчка — отбеляза Бен. — Трябвало е повече да се упражняваш.

Анатолий хвърли празната ръкохватка и отстъпи няколко крачки към камината. Посегна зад себе си и напипа тежък чугунен ръжен. Размаха го бясно. Бен се дръпна, за да се предпази, и усети изсвистяването на сантиметри от носа си. Отново се спусна напред и изрита руснака в коляното, но не достатъчно силно, за да го счупи. Онзи извика от болка и гняв и пак замахна с ръжена. Бен се отдръпна. Ръженът се удари в мраморната полица над камината и отчупи голямо парче мрамор, което се търкулна на пода. Бен се спусна, грабна го и го запрати с всичка сила към главата на руснака.

Анатолий видя, че парчето лети към него, и замахна с ръжена като с бейзболна бата. Бе твърде тънка за такава тежка топка. Ръженът изсвистя във въздуха, без дори да закачи парчето мрамор. То се стовари върху скулата му. Анатолий изпусна ръжена и за миг като че ли загуби ориентация. Олюля се. Лицето му се обля в кръв.