Истанбулска загадка [bg]

Край пътя вървяха мъже със сурови лица; араби в джелаби и чалми, някои чак до рамото, и стройни гологлави мъже с черни торбести панталони. Други, със загрубели лица, носеха куфии в червено и бяло каре, навити върху главите им. Само веднъж видях жени — цяла тълпа, застанала край пътя, сякаш чакаха нещо. Черни шалове покриваха лицата им. А черните им рокли, дълги до глезените, сигурно направо ги изпичаха в горещината.

Навсякъде растяха сухи бурени. След малко прекосихме широка река. Бетонният мост май бе ремонтиран наскоро. От другата му страна имаше контролно-пропускателен пункт с пазачи, които ни поискаха документите. За наш късмет опашката беше малка, два разнебитени камиона чакаха пред нас. После дойде нашият ред. Охранител със зелена униформа ни махна да минаваме веднага щом Питър му показа нещо. Тези не носеха лъвски емблеми, само черно-бели значки. Видях други бдителни стражи да ни наблюдават иззад високите до раменете бетонни бариери, издигнати до моста.

— Виждал ли си Тигър преди? — попита Марк.

— Не — отговорих. Наблюдавах как калната ленива река изтича в равния, мъглив пейзаж.

После отново потеглихме бързо и излязохме в околността.

— Знаеш ли кой е минал по този път преди теб? — попита Марк и се обърна да ме погледне.

— Не.

— Само Александър Велики, двама римски императори, персийците, мюсюлманите, монголите, османците, английските батальони и американските морски пехотинци.

— Оживен малък път — отбелязах аз.

— Някои от местните твърдят, че по околните хълмове имало джинове — зли духове, които носят лош късмет — обясни Марк.

— Малко е песимистично — отвърнах аз.

— Двамата синове на Саддам бяха заловени в онова предградие, през което минахме току-що. Те трябва да се тревожат само за човешките джинове.

Пътят се стесни. Виеше се през полите на планината, стигаща до хоризонта. Сега от двете страни се издигаха дървета, борове и дъбове. Колкото по-надалеч отивахме, толкова по-дебели и по-зелени ставаха те. Малкото къщи, които подминахме, изглеждаха по-стари, построени от камък и дърво, а не от бетон и кална мазилка. Видях овчар със стадо дългорунни мръсни овце.

Накрая, след като намалихме заради няколко опасни завоя и завихме по каменист еднолентов път, се озовахме на равна открита местност със закърнели дъбове край нея. Два жълти хамъра блокираха пътя. Видях блясъка от оръжия, насочени към нас.

Марк излезе веднага щом спряхме. Вдигна ръце високо във въздуха, докато вървяхме към хамърите. Остави вратата си отворена. Джипът се изпълни с горещина и птиче чуруликане. Побиха ме тръпки. Изби ме пот. Питър се надигна.

— Не казвай на тези типове защо сме тук. Аз ще отговарям на всички въпроси. Ти само се возиш с нас, нали, Шон? — нареди ми той.