Когато дойде паякът [bg]

Тя се усмихна и пред мен сякаш се появи друг човек, различен от този, с когото бях работил през последните дни. Не изглеждаше толкова напрегната.

— Трийсет и пет. Не съм от вашата класа — отговорих аз. — Дори съм доста далеч. Научих се да плувам в кварталния басейн.

— Но сте упорствали — продължи да се усмихва тя. — В добра форма сте.

— Тази вечер май се справям. След толкова часове, затворен в онази стая. С малките прозорчета, които не се отварят.

— Ако прозорците са големи, всички ще се измъкнат през тях на плажа. Във Флорида е трудно да изцедиш от хората някаква работа.

— А ние вършим ли нещо? — попитах аз.

— Имах един приятел, който дълбоко вярваше, че в полицейската работа девизът трябва да е „направи всичко, на което си способен“ — засмя се тя. — Аз правя всичко, което мога. При тези невъзможни обстоятелства. А вие?

— Аз също правя каквото мога.

— Хвала на Бога! — Джези Фланаган вдигна закачливо двете си ръце.

Нейната радостна възбуденост ме изненада. Стана ми смешно и се разсмях. Почувствах се добре. Наистина добре. Имах нужда от това.

— При тези обстоятелства — добавих.

— При тези обстоятелства, хвала на Бога! — Джези повиши глас, както правят евангелистките проповедници.

Беше забавно, или много късно, или и двете заедно.

— Гладна ли сте? — попитах аз.

Исках да чуя какво мисли за случая. Досега кажи-речи не бяхме разговаряли.

— Бих хапнала нещо. Днес почти нищо не съм слагала в уста.

Разбрахме се да се срещнем в ресторанта на последния етаж на хотела — една от онези чудесии, дето бавно се въртят.

Тя се преоблече за около пет минути, което ме впечатли. Торбести бежови панталони, тениска с остро деколте, черни китайски сандали. Русата й коса беше още мокра. Беше я сресала назад и й отиваше. Не беше гримирана, а и нямаше нужда. Изглеждаше толкова различна от начина, по който се държеше по време на работа — по-свободна и по-спокойна.

— В, името на честността, трябва да ви кажа нещо — засмя се тя.

— Какво?

— Наистина сте силен, но, непохватен плувец. От друга страна обаче, изглеждате добре по плувки.

И двамата се засмяхме. Част от напрежението на дългия ден, започна да се топи.

На бира и лека вечеря двамата станахме доста откровени. Може би помогнаха странните обстоятелства, стресът и напрежението през последните няколко дни. Освен това част от занаята ми беше да карам хората да се разприказват и обичам да го правя.

Накарах Джези Фланаган да си признае, че на осемнайсет години е била избрана за „Мис Вашингтон“. Била член на женския клуб в Университета на Вирджиния, но я изритали за „неподобаващо поведение“ — израз, който страшно ми допадна.